През 2008 г. Исландия бе тежко ударена от световната финансова криза. Но вместо да спасява банките с пари на данъкоплатците, правителството ги остави да обявят дефолт.

Някои икономисти, като Йозеф Стиглиц и Пол Кругман, казват, че да се оставят баките да фалират може би е било правилното решение. Други не са толкова сигурни.

Но да видим какви бяха фактите, подредени от Business Insider:

През 2008 гбанките в Исландия фалираха.

Дълговете на исландските банки надвишаваха с 6 пъти БВП на страната и когато започна кризата, те се оказаха в неспособност да ги изплащат.

В крайна сметка банките обявиха дефолт на общо над 85 млрд. долара.

За причина за кризата бе посочена небрежността на банките

Тяхна практика е било да вземат по-големи заеми, отколкото могат да изплатят и да дават лоши кредити, коментират анализатори.

Вместо да финансира банките с пари на данъкоплатците, Исландия ги остави да фалират

Исландия прехвърли заемите и спестяванията на исландските граждани в нови банки, но остави чуждестранните активи.

Референдуми

В два референдума гражданите гласуваха срещу това страната да изплати парите на чуждите кредитори.

Това разяри Великобритания и Холандия

Великобритания и Холандия настояваха Исландия да изплати 6-те милиарда чужди активи във фалиралите банки.

Оказа се, че много британци и холандци са държали парите си в исландски банки, заради високите лихви, но се оказа й че когато тези банки фалираха, никой не можа да им гарантира тези пари.

В момента двете държави съдят Исландия в Европейски съд за свободна търговия.

Въпреки всичко, в момента Исландия е в период бързо възстановяване.

Очаква се икономиката на страната да обви ръст от 3% тази година, прогнозира се и бюджетен излишък до 2013 година.

Оказа се, че дефолтът не предизвика голяма катастрофа

Исландските основни икономически индикатори са по-силни от тези на някои европейски страни, които в момента получават заеми

За периода 2008 - 2012 г. свиването на исландската икономика се прогнозира да е около 0.75% на година. До сега исландската икономика се е свила с малко под 2%, докато тази на Гърция има 1.6% спад за последната година.

Безработицата не е голяма

За сравнение:

Исландия: 5.8%

Ирландия: 14%

Гърция: 15%

Португалия: 12.4%

Заради всичко, изброено по-горе някои икономисти считат, че Гърция и Ирландия трябва да оставят банките да фалират.

Йозеф Стиглиц казва „Исландия взе правилното решение - кредиторите, а не данъкоплатците изнесоха проблема на плещите си. Ирландия, от друга страна, взема само погрешни решения."

В статия в New York Times Пол Кругман също хвали начина, по който Исландия се справи с проблема, като казва, че в момента тя е в по-добро състояние от държавите, които следват модела за помощ от МВФ/ЕС.

Положението на средностатистическия исландец обаче не е така цветущо

Колапсът на кроната означаваше, че цената на вносните продукти скочи драстично. Исландците, които бяха взели заеми в чужда валута пък се оказаха с тройно по-скъпи ипотеки.

През 2009 г. доходите на гражданите спаднаха с 19%.

Защо Исландия не може да се сравнява с другите?

Тя никога не е била „прекалено голяма, за да фалира". Населението й е 329 000 души (колкото един град в САЩ).

За разлика от Гърция и Португалия, Исландия ползва местна валута. Тя може да девалвира валутата си по начини, които членките на ЕС не могат да ползват.

Финансовият министър на страната С. Сигфусон каза : Хората трябва да внимават когато сравнява Исландия с Гърция, Португалия, Испания и Ирландия. Исландия тъй или иначе нямаше силата да спаси банките.

ОИСР наскоро изрази мнение, че страната ще понася по-леко валутните шокове, ако е в еврозоната. Управителят на централната банка на страната каза, че въпреки състоянието й в момента, страната все ще се интересува от членесто в зоната.