Изкупителните жертви на кризата в ЕС
В еврозоната се разгоря дебата кой е виновен за кризата и вече се сочат с пръст изкупителни жертви.
От мързела на гърците, до исландските банки - Европа търси виновници за падението на икономиките си.
Кой наистина е виновен? Накрая историята ще каже, но CNBC разглежда най-често сочените в момента:
Гърците
През март 2010 г. немският таблоид Bild написа отворено писмо до гръцкия премиер Папандреу, в което критикува работните навици на гърците и акцентира на това, че германците „стават рано и работят цял ден".
Преди това немски политици призоваха гърците да продадат островите и паметниците си преди да търсят помощ от ЕС.
Гръцкият дефицит се наду в последните 5-10 години, когато икономиката бе силна и никой не очакваше такава криза.
Когато през 2008 г. кризата удари и двете основни индустрии в Гърция - транспорт и туризъм бяха засегнати, националният дълг стана непосилен.
През май гърците се споразумяха с МВФ за заем от 45 млрд. евро.
Немците
Канцлерът Ангела Меркел бе критикувана за това, че в началото е била твърдо против помощ от ЕС за бедстващите държави. Немците знаеха, че те ще поемат по-голямата част от помощта за държави като Гърция.
През 2010 г. немският износ се увеличи със значителните 18.5%, а БВП нарасна с 3.6%, докато останалите страни в ЕС или изоставаха, или бяха направо на ръба на банкрута.
Критиците пък казаха, че Европа е жертва на немския икономически успех и при положение, че 80% от търговският излишък на Германия е от търговия със страни от ЕС - това има смисъл.
Анкети показват, че повечето от немците са твърдо против страната им да спасява други.
Бейби-бум поколението
В книгата си „ The Pinch: How the Baby Boomers Took Their Children's Future - And Why They Should Give it Back" (в превод - Как бейби бумърите откраднаха бъдещето на децата си и защо трябва да им го върнат) Дейвид Уилец казва, че родените между 1945 - 1965 г. притежават прекалено голям дял от световното богатство и са откраднали бъдещето на децата си чрез икономическа, демографска и политическа доминация.
От 2016 г. във Великобритания ще се увеличи възрастта за пенсиониране на 66. Във Франция обаче има сериозни протести срещу подобни реформи.
Китай
Докато западът отбелязва спад, икономиката на Китай расте с бързи темпове.
Тимъти Гайтнър непрекъснато сочи Изтока като причина, възпрепятстваща възстановяването на Запада. Оплакванията са срещу подценения юан, който е причина за нечестно търговско преимущество, както и китайските закони, свързани с интелектуалната собственост и пречки пред чуждия внос.
Китай има интерес ЕС да бъде силна, но европейските фирми критикуват системата в Китай, която ефективно изключва чуждите компании от много сделки.
Спекуланти
Спекулантите обикновено го отнасят при всяко драматично движение на пазара - било то свързано с цената на какаото или с държавния дълг.
При всяко по-важно събитие всички си представят как безскрупулни хедж фонд мениджъри правят мащабни манипулации.
През февруари 2010 г. гръцкото правителство съобщи, че специалните служби разследват „спекулативни атаки" срещу гръцките облигации.
Фред Гудуин
През 2008 г., когато започнаха проблемите на британските банки, бившият шеф на RBS бе изкупителната жертва, която всички сочеха.
Royal Bank of Scotland обяви загуба от 39.2 млрд. долара по време на неговото управление, което е най-голямата загуба в корпоративната история на Великобритания. През 2009 г. в английския парламент се обсъждаше това, че Гудуин не е имал нужната квалификация и опит, за да ръководи банка. Когато стана ясно, че пенсията на Гудуин е 703 000 паунда на година, яростта срещу него нарасна и дори бе необходимо банката да я намали на 342 000 паунда.
Исландия
Исландските банки се сринаха през 2008 г. и се оказа, че едва ли не всеки втори британец и холандец е инвестирал в тях. Британското и холандското правителство поискаха Исландия да изплати загубените пари, но исландците отхвърлиха тази възможност с референдум.
Гордън Браун
Дейвид Камерън, който някога се възхищаваше на Браун, днес обвинява него и предишното правителство за британския дефицит от 10.4% от БВП, който е третият най-висок в ЕС миналата година.
Агенциите за кредитен рейтинг
Когато агенция Moody's понижи рейтинга на Гърция до по-ниско от джънк, а испанският до Aa2 през март 2011 г., в еврозоната настана паника.
През май Standard and Poor's също оряза рейтинга на Гърция и предупреди, че може да го намали още. Критиките срещу агенциите дотолкова нараснаха, че германският външен министър Гуидо Вестервеле призова за създаване на алитеративна Европейска рейтингова агенция.
Еврото
Когато се присъединиха към еврозоната през 1999 г., държави като Ирландия, Испания и Португалия се отказаха от суверенния контрол над монетарната си политика и възможността си да девалвират валутите си и да повишават лихвите.
Критици на еврото казват, че проблеми като тези в Ирландия биха могли да се избегнат, ако исландците имаха контрол над монетарната си политика.
Икономисти посочват, че периферните европейски икономики се радваха на ниски лихви при влизането си в ЕС и са харчели много за подобряване на инфраструктура и стандарт на живот на гражданите си. Когато започна кризата, тези икономики не можех ада изплащат заемите си и останалото е история.