Ръстът на световната икономика ще се забави до 3.25%
Новият стандартен темп на развитие на световната икономика може би вече идва, след като темпът на растеж на икономиките на САЩ, Европа и Китай намалява едновременно, пише Bloomberg.
След като стимулите и възстановяването на стоковите запаси издърпаха основните икономики от рецесия с 5% ръст в първото тримесечие, техният ръст намалява, въпреки че показват признаци на избягване на втора вълна на рецесията. Световният икономически растеж може да бъде средно между 3.25 и 3.5% годишно в следващите три до пет години, което е доста под средните 4.7% за петте години преди срива през 2008 г., смята Стивън Роуч, председател на Morgan Stanley за Азия.
Причините за това забавяне са: спадът в потребителските разходи в САЩ и фискалната консолидация в Европа, както и по-слабото кредитиране и безработицата и в двата региона. Ръстът на китайската икономика също може да намалее, тъй като най-многолюдната страна в света преориентира икономиката си, така че да не разчита основно на производството и износа.
"Следкризисните проблеми ще ограничат ръста на световния БВП с 1 до 1.5 проценти пункта," според Роуч, който също така преподава в Университета Йейл.
Реалната стойност на индекса S&P 500 е 900 пункта, според Джереми Грантъм, старши анализатор в бостънската Grantham Mayo Van Otterloo & Co. Това е с 22.5% под стойността на затваряне на индекса от 1 102.66 пункта на 23 юли. Според него развитите страни ще "имат късмет", ако икономиките им нарастват с по 2% годишно в следващите седем години.
Джим О'Нийл, старши икономист в Goldman Sachs Group Inc., не е толкова песимистично настроен. Той признава, че икономическият цикъл „видимо се забавя", но смята, че тенденцията на световния икономически растеж е около 4% и може да нарасне, подпомогната от развиващите се пазари.
"Половината от населението на света не се събужда с думите ‘кредитна криза' преди закуска," казва О'Нийл, който преди време измисли съкращението BRIC за страните Бразилия, Русия, Индия и Китай.
Общо 12% от над 200 фонд мениджъри, участвали в проучване на Bank of America Merrill Lynch Global Research през този месец, прогнозират, че състоянието на световната икономика ще се влоши в следващите 12 месеца. Това е първата отрицателна прогноза от февруари 2009 г.
"Ще има забавяне през втората част на годината," казва Пол Донован, икономист в UBS в Лондон, който смята, че световната икономика вече ще расте с 3.5% в сравнение с 4.25 - 4.5% преди кризата. "Това е новото бъдеще."
Резултатът от всички мерки на икономически ограничения е, че икономическият растеж в развитите страни ще се забави до около 1.5% годишно в сравнение с 2.8% преди кризата, според Роуч.
Развиващите се пазари ще се справят по-добре, но техният растеж няма да е достатъчно силен, за да компенсира напълно забавянето в развития свят.
Дори Китай, която е най-бързо растящата голяма икономика в света, може да отчете спад в средния растеж, тъй като е принудена да се нагажда към не толкова силни пазари за своя износ, смята Нарима Бехражесх, старши икономист в IHS в Лексингтън, Масачузетс.
Министърът на финансите на САЩ Тимъти Гайтнър предупреди останалите държави, че вече не могат да разчитат на американските потребители да движат световната икономика и трябва да увеличат местното търсене.
От Министерството на търговията на САЩ обявиха на 13 юли, че търговският дефицит на страната се е увеличил през май до най-високото си ниво от 18 месеца.
Това е лоша новина за президента Барак Обама, който разчита на удвояване на износа в следващите пет години, което да подкрепи икономическия растеж на фона на отслабналите потребителски разходи.
САЩ не е единствената страната разчитаща на износа, за да подкрепи икономиката си. Съветник на китайската централна банка заяви миналата седмица, че страната му ще позволи на юана да поевтинее, ако износът падне рязко. Японският министър на търговията Масаюки Наопима пък сподели наскоро, че поскъпването на йената заплашва японската икономика.
Германия разчита на износа за около 40% от своя БВП, което означава, че най-голямата европейска икономика е в позиция да спечели от обезценяването на еврото с 10% спрямо долара през настоящата година.