Ако Русия на Владимир Путин имаше официален лозунг, той вероятно би отразявал липсата на компромиси в настоящата политика на Кремъл. В интервю за BBC преди време руският външен министър Сергей Лавров отбелязва: „Русия е такава, каквато е, и не се срамуваме да го показваме“.

Днес обаче се появяват още по-крайни версии на това послание. По време на скорошна церемония в Кремъл, след като получи отличие от президента Путин, ветеранката на руската поп и фолклорна сцена Надежда Бабкина заяви пред публиката: „Русия никога няма да се предаде благодарение на нашия забележителен многоетнически генетичен код, който ни държи заедно. А който не е съгласен с това, може да върви да се трови.“

В много отношения репликата „може да върви да се трови“ обобщава Русия през 2026 г. – политика, водена без извинения, без разкаяние и без склонност към компромиси, съвпадаща изцяло с подхода на самия Владимир Путин, пише главният кореспондент на BBC в Москва Стив Розенберг. 

Откакто нареди пълномащабното нахлуване в Украйна, лидерът на Кремъл не е показал никакво съжаление за решението си да нападне съседна държава и не е дал никакъв знак, че възнамерява да прекрати военните действия.

Технологичното превъзходство на Киев при използването на безпилотни системи изтощава ресурсите на Москва и блокира опитите за руско настъпление по фронтовата линия

Украйна може и да не печели войната, но губи по-малко от Русия

Тази седмица Русия извърши поредна мащабна ракетна и дронова атака срещу Украйна. Ударите бяха нанесени в навечерието на ежегодния Международен икономически форум в Санкт Петербург – събитие, създадено с цел да представя Русия пред света. Високопоставени западни инвеститори и политици отдавна не посещават форума. Организаторите обаче твърдят, че тази година ще участват делегации от над 130 държави и територии.

Продължаващият повече от четири години военен конфликт със съседна държава усложнява стремежа на Русия да привлича чуждестранни инвестиции. Въпреки това официалната линия остава непроменена и руските атаки срещу Украйна продължават. Публичната позиция на руския президент също не показва промяна – той настоява Киев да отстъпи контрола върху целия Донбас.

Същевременно обаче се наблюдава промяна в динамиката на Кремъл по отношение на американския президент Доналд Тръмп. През миналата година руски представители изразяваха увереност, че Вашингтон ще съдейства за мирно споразумение при условия, благоприятни за Москва, оказвайки натиск върху Украйна да приеме руските искания.

След срещата между САЩ и Русия в Аляска, миналото лято, високопоставени руски служители месеци наред изтъкват т.нар. „дух на Анкоридж“, предполагайки постигнато взаимно разбирателство между двамата лидери по въпроса за Украйна. До мирно споразумение обаче така и не се стигна.

Наскоро съветникът на Путин по външната политика Юрий Ушаков коментира пред руската държавна телевизия: „Не знам какъв е този дух на Анкоридж. Никога не съм използвал този израз.“ 

Изказването му е индикация, че очакванията, свързани със срещата в Аляска, отслабват. Този развой вероятно е един от факторите, подхранващи видимото раздразнение на Путин, наред с редица други обстоятелства, отбелязва Розенберг. 

Първоначално представяната от Кремъл като краткосрочна военна операция се превърна в конфликт, който навлиза в петата си година. От февруари 2022 г. насам Русия е претърпяла значителни загуби на бойното поле, икономически щети и технологично изоставане, като военните действия вече се приближават и до нейна територия.

Украински дронове достигат обекти във вътрешността на Русия, като енергийната инфраструктура и рафинериите са редовна цел. Миналия месец мащабна операция с дронове в Московска област демонстрира възможност за пробив в противовъздушната отбрана около руската столица. Поради съображения за сигурност традиционният Парад на победата на Червения площад на 9 май беше съкратен.

Украйна определи руските заплахи като „безсрамен шантаж“ и настоя съюзниците си да засилят натиска върху Москва

Русия заплашва с нови удари по Киев и призовава чужденците да напуснат украинската столица

Продължаващият конфликт и наложените международни санкции оказват сериозен натиск върху руската икономика, която се характеризира с нарастващ бюджетен дефицит и застой.

Въпреки тези предизвикателства Кремъл не предприема стъпки към ограничаване на военните действия. Последните мащабни въздушни удари срещу украински градове говорят за ескалация на конфликта. Руското ръководство обаче отхвърля това тълкуване и заявява, че ударите са ответна мярка срещу украинска атака в контролирания от Русия град Старобилск. Според руски официални данни при това нападение срещу студентско общежитие са загинали 21 студенти. От своя страна украинската армия съобщи, че цел на удара в Старобилск е бил щабът на руското подразделение за дронове „Рубикон“, без да уточнява дали става въпрос за същата сграда.

Към момента перспективите за край на бойните действия остават неопределени.

През изминалите години Путин използваше Международния икономически форум в Санкт Петербург за представяне на външнополитическия си светоглед и за критики към Запада. В програмата на тазгодишното издание на форума отново са предвидени среща с главни редактори на международни новинарски агенции и основна реч на руския президент, като към момента няма индикации за промяна в официалната му позиция по отношение на Украйна.

Въпреки това в Русия се наблюдават признаци на обществен дебат относно продължителността на конфликта, които намират място дори в контролираната медийна среда.

В статия за списание „Русия в глобалната политика“, което е тясно свързано с руските външнополитически среди, политологът Василий Кашин наскоро заключи, че целта за премахване на настоящото управление в Украйна е непостижима без пълна и дългосрочна военна окупация на цялата страна, което според него е технически невъзможно за Русия.

Няколко дни по-късно прокремълският таблоид „Московский комсомолец“ цитира политическия анализатор Александър Носович, според когото експертната общност е разделена между поддръжниците на продължаването на операцията до постигане на целите и тези, които смятат, че тя трябва да приключи, тъй като най-негативният сценарий би бил нейната безкрайност.

В същото издание юристът Дмитрий Краснов отбеляза, че в руската история загубените войни и компромисните примирия понякога са водели до последващи реформи и геополитически ползи. Подобна теза е нетипична за публичното пространство в страна, чиято идентичност е силно обвързана с концепцията за военни победи.

Малко след публикуването му материалът на Дмитрий Краснов е премахнат от уебсайта на изданието и вече не е достъпен, пише Розенберг. Този случай показва, че макар в страната да съществуват различни мнения, публичният дебат остава в строго определени граници.