Когато Русия върна войната с висока интензивност в Европа чрез инвазията в Украйна през 2022 г., той напомни на континента за тежката човешка цена на предишните конфликти. Въпреки това в дигиталната ера мнозина очакваха този конфликт да бъде различен, отбелязва Силви Кофман, колумнист във френското издание Le Monde, в анализ за Financial Times.

Тя отбелязва, че експертите скоро започват да описват войната в Украйна като комбинация от окопите на Първата световна война, танковете на Втората световна и технологиите на бъдещето – от сателитни комуникации като Starlink и електронна война до приложения за артилерийско целеуказване в реално време и използване на изкуствен интелект на бойното поле.

В петата си година конфликтът претърпява нов обрат: танковете изчезват и са заменени от роботи. Кофман посочва, че безпилотните апарати вече изпълняват разнообразни задачи – доставят храна и експлозиви, преместват оборудване, унищожават цели и убиват. За първи път в историята руски войници се предават на дронове на бойното поле.

„За рекордно кратко време AI и машините създадоха революция в изкуството на войната“, пише Кофман в своя анализ за FT.

Авторката подчертава, че има и уловка. Вместо да намали жертвите и да направи войната по-„чиста“, технологичният напредък води до обратния ефект.

Загубите и от двете страни са изключително високи. Въоръжените дронове и AI формират фронтова линия в напълно прозрачна „зона за убиване“ с дълбочина над 30 километра, което значително затруднява евакуацията на ранените, пише Кофман.

За да илюстрира мащаба на трагедията, тя цитира френския историк Стефан Одуен-Рузо, според когото съотношението между загинали и ранени на фронта днес е тревожно близко до това от времето на Първата световна война.

Тя припомня, че напредъкът във военната медицина през втората половина на 20. век е намалил това съотношение от един загинал на 2 – 3 ранени до почти един загинал на 10 ранени по време на войната в Афганистан.

В Украйна днес, според проф. Одуен-Рузо, съотношението отново е близо до 1 към 3 или 4 – факт, който той определя като „масивна регресия“.

В анализа си за FT Кофман разглежда парадокса на иновациите. Използването на хеликоптери за евакуация някога се е смятало за значително постижение, позволяващо на медиците във Виетнам да се възползват от т.нар. „златен час“ за спасяване на животи.

Днес обаче хеликоптерите не могат да летят в небе, наситено с дронове, пише Кофман. Евакуацията на пострадалите през украинската „зона за убиване“ може да отнеме дни, дори когато се използват сухопътни роботизирани платформи.

Колумнистката споделя и свидетелства на лекари от зоната. Те разказват за масови ампутации като единствено решение за крайници, пристягани с турникет с дни, както и за лицеви наранявания, напомнящи за Първата световна война.

Един от лекарите споделя пред Кофман, че по-рано през годината е станал свидетел на 23 ранени, докарани за 24 часа в болница в Днипро, което е наложило изтощените хирурзи да оперират незабавно.

Кофман отбелязва и друго измерение на дехуманизацията, породено от войната с дронове. Поради недостиг на войници и липса на ротация, бойците прекарват седмици или месеци заклещени в убежища, разчитайки само на доставки по въздуха.

Това страдание се развива на фона на посещенията на западни военни официални лица в Киев, които идват да се учат от дроновата революция. Кофман отбелязва иронията, че тази революция се случва, защото западните страни не са могли или не са искали да доставят необходимата артилерия на Украйна. Млади украински разработчици вече информират западните стратези за най-новите софтуери и иновации в логистиката, тъй като, както посочва колумнистката, бързата адаптация е изключително важна в това ново изкуство на войната.

В подкрепа на тезата си тя цитира адмирал Пиер Вандие, върховен главнокомандващ по трансформацията на НАТО.

„Технологичният напредък води до нов праг на ефективност на войната“, отбелязва той. Вандие също посещава Киев, за да анализира технологичния прогрес и поуките за Алианса. Сред изводите му е драстичното увеличение на смъртността благодарение на роботиката от първо поколение, което води до нива на изтощение при врага, сходни с тези от началото на миналия век.

В заключение Силви Кофман посочва суровата статистика.

Украинският министър на отбраната Михайло Федоров е поставил цел от 50 000 жертви на месец като цена на войната, която Русия не би могла да понесе (според западни оценки руските загуби в момента достигат до 35 000 на месец). „Украинските данни не са публични, но човешката цена е достатъчно видима“, пише тя.

Въпреки впечатляващата скорост на развитие на безпилотните машини, авторката на Le Monde завършва анализа си с думите на Одуен-Рузо: това, което и двете страни водят в момента, е „мръсна, ужасяваща война“.