За "война" на валутите се говори отдавна, но тази година кризата стана катализатор на тлеещите от десетилетия конфликти, темата стана "гореща" и отвори кутията на Пандора. Светът е в състояние на "валутна война", обяви в началото на есента финансовият министър на Бразилия Гиду Мантега, приемайки ролята на говорител на чувстващите се засегнати нововъзникващи пазарни икономики с динамично развитие дори и при криза.

"Войната на валутите" се изразява в силния приток на средства към пазарите на бързо развиващите се страни с нововъзникваща пазарна икономика от западните държави, които пък все още са в тежка структурна криза, водеща до бавни темпове на икономически растеж, поясни Мантега.

В основата на противоречията, които създават и засилват дисбалансите в световната икономика, са доларът на САЩ и китайският юан. Според редица западни икономисти курсът на юана спрямо долара е занижен с около 20-40 процента.

Нововъзникващи пазарни икономики, и най-вече Китай, са обвинявани от по-богатите държави, че не искат да оставят валутите си да поскъпнат, за да стимулират износа си.

Министърът на финансите на САЩ Тимъти Гайтнър заяви, че не вижда никаква опасност от "валутна война" в света и се надява курсът на юана да продължи да се повишава.

Бразилците използваха израза "валутна война", но няма никакъв риск това да се случи, посочи Гайтнър в интервю за телевизия Блумбърг. Той намекна, че "войната на международните валути" ще бъде избегната поради "липса на бойци".

Тъй като Китай поддържа подценена националната си валута, група други страни с нововъзникваща пазарна икономика могат да решат, че това е добър пример, но пък има много други държави, които не действат по този начин, изтъкна американският министър.

Той отново отбеляза, че както изглежда Китай е готов да продължи да позволява на юана да поскъпва, но че ревалоризацията на китайската валута спрямо долара ще отнеме време.

Пекин реши в края на юни да остави валутата си да променя курса си по-свободно на валутните пазари. Последва поскъпване на юана с 2 до 2.5 процента спрямо долара, което бележи едно доста силно темпо, посочи Гайтнър.

От началото на съживяването и домакинствата, и компаниите по цял свят се опитват да стопят дълговете си, а това удря вътрешното потребление. Всяка страна иска да увеличи износа си. Наличието на слаба валута, особено при сегашната следкризисна конюнктура, е силен коз, защото така продуктите стават по-евтини, а следователно и по-търсени. За да отслабят валутите си, правителства имат два варианта: да намалят водещата лихва или да пуснат печатницата за пари.

И така Япония въведе почти нулева лихва, Бразилия взе мерки, за да ограничи поскъпването на реала, а САЩ, въпреки изказванията на висок глас в подкрепа на "силния долар", изглежда никак не са разочаровани от поевтиняването на щатската валута и дори пуснаха печатницата за долари с пълна сила.

Болен здрав носи

Големият губещ стана еврото, защото заради слабите курсове на останалите водещи валути то поскъпна. От това лесно може да се заключи, че еврозоната също страда, защото нейният износ се оскъпява. Освен това валаутната война подклажда инфлацията, а следователно и задлъжняването на страни, които са в затруднено финансово положение.

Световните финансови лидери не успяха да решат дълбоките валутни различия помежду си на срещата на Фонда във Вашингтон през октомври и да загасят искрите на валутната война.

В заключителната декларация от срещата, в която участва и българска делегация, водена от управителя на БНБ Иван Искров, МВФ се ангажира "да задълбочи своята дейност в областта на движението на валутните курсове", като прави проучвания по въпроса. Текстът обаче на практика не отрази острите различия между Китай и САЩ по този наболял проблем.

Точно 25 години след влизането в сила на "Споразумението Плаза", чиято цел бе да регулира световния валутен пазар, правителствата на страните с най-силно развита икономика отново се оказаха принудени да съгласуват и разработват механизми за преодоляване на дисбалансите на световния финансов пазар.

С това споразумение водещите играчи във финансовия сектор - САЩ, Франция, Великобритания, бившата Федерална република Германия и Япония - сключват споразумение за координиране на финансовите си политики и регулиране на валутните пазари. На практика със споразумението се цели да бъде понижен курсът на долара, така че бюджетният дефицит на САЩ да се стопи и в резултат от взетите мерки до 1987 г. щатската валута поевтиня с 51 процента спрямо йената.

Разбира се, сега световната икономика е много по-различна, отколкото преди 25 години. Също така обаче е вярно, че без реформи на световния финансов и валутен пазар е невъзможно да се отстранят дисбалансите в глобалната икономика.

От валутна към търговска война

Самият факт, че се усилено се заговори за "война" на валутите, крие опасност тя да прерасне в търговска и да стане причина за налагане на протекционистични мерки, предупредиха европейски експерти. "Има риск взаимните упреци в некоректни действия да доведат до мерки за ограничаване на търговските връзки", отбеляза германският министър на икономика Райнер Брюдерле при посещение в Китай през октомври.

САЩ въвеждат допълнителни мита от 50 процента върху всички вносни стоки от Китай (стомана, автомобилни гуми, телефонни апарати и т.н.) за срок от шест месеца. Китай пък не закъснява с ответен удар. Централната банка обявява, че няма да приема като гаранция американски държавни облигации и борсите по света полудяват.

Разбира се, това е чиста измислица. Нито САЩ, нито Китай имат интерес да се стига до такива крайности. САЩ и Китай са обвързани, по думите на френски анализатор, от години с пъклен пакт. Америка, която е двигател на световната икономика, внася много стоки "Произведено в Китай", увеличавайки и без това вече огромния си търговски дефицит. Този дефицит обаче на практика се финансира от Китай, който пък купува американски държавни облигации. Към момента централната банка в Пекин притежава най-големите валутни резерви на света - 2.650 трлн. долара. Дефицитът по текущата сметка на САЩ през третото тримесечие на тази година нарасна до най-високото си равнище от края на 2008 година и възлиза на 127.2 млрд. долара.

Вашингтон и Брюксел се опитват с всички сили да постигнат икономически растеж, но той продължава да бъде вял. САЩ все още не са преодолели безпрецедентната криза на пазара на недвижими имоти, а Европа, сериозно засегната от дълговата криза, е принудена да отделя най-много сили за възстановяване на държавните финанси на страните членки и това изобщо не е благоприятно за стимулирането на икономиката.

В опит да постигнат очевидно невъзможното, САЩ и ЕС се обединиха, за да накарат Китай да повиши курса на юана и така да дадат глътка въздух на износителите си. Поне досега те се изправят пред китайската непробиваема стена. "Страната ми не може да приеме повишение на курса на националната валута, което да бъде над 3 процента годишно", посочил в поверителен разговор с парижки банкер представител на китайската централна банка. "Ние не можем да си играем с темпото на растеж, защото сме длъжни да създаваме работни места за все повече хора, така че най-простият начин да постигаме растеж е да изнасяме. Ако насочим ресурсите си към вътрешното потребление, това няма да доведе до същия ефект", обяснил китайският банкер. Който може да обори този аргумент, ще успее да намери решение как да не се стига до истинска война на валутите!

Източник: БТА