Липсата на производство на суровина, високите международни цени на суровата захар и петрола, както и търговските надценки са основните фактори за резкия ръст на потребителските цени на захарта в България от началото на годината.

Това е един от основните изводи в експертен анализ, изготвен от дирекция „Икономически анализи и прогнози" по разпореждане на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.

Целта на анализа „Пазарът на захар в България: ценообразуване и основни проблеми" е да направи обективен преглед на състоянието и на основните фактори, които оказват влияние при ценообразуването на захарта в България.

След януари 2011 г. цената на килограм захар от производителя до потребителя нараства с близо 1 лев, което рязко контрастира с тенденциите в предходните години, като се отчитат промените на цените на петрола и захарта на световните пазари, констатира анализът.

Върху ценообразуването в сектора влияят ограниченията, поставени от ЕС на държавите-членки след реформата в сектор „Захар", с което значително намаляват стимулите и възможностите за производство на захар в България.

Целите на проведената реформа са постепенна либерализация на европейските пазари на захар и предоставяне на свободен достъп на най-слабо развитите държави до пазара на ЕС. Схемата за преструктуриране представлява икономически стимул за предприятията с най-ниска продуктивност да се откажат от част или от цялата отпусната им производствена квота.

За периода 2005-2011 г. производството на захар и захарни изделия в България спада, а цените на произвежданите продукти, включително и рафинираната захар, растат.

В резултат от провежданите от 2007 г. насам реформи в сектор „Захар" в ЕС, България като цяло преустановява производството на захар и се превръща основно във вносител на сурова захар, която впоследствие се рафинира. Страната разполага с национална квота само за производство на изоглюкоза в размер на 89 198 тона сухо вещество, а квотата на България за отглеждане на захарно цвекло е напълно закрита.

Съществуващите към момента данни, използвани в анализа, извеждат като вероятна хипотезата, че производителите на захар и захарни изделия формират печалбата си основно от надценка на захарта за вътрешно потребление, въпреки че наличните данни не са досататъчни за категорична статистическа оценка.

Индикации за подобна хипотеза дават регистрираните тенденции в цените на едро и дребно, както и цените на производител и потребител. В резултат от ограничените възможности за свиване на производствените разходи поради липсата на производствен процес на суровината в България, единствената възможност за увеличаване на печалбата остава увеличение на надценката за крайния потребител.