Гръцки банкер, цитиран от агенция Reuters, е съобщил, че Европейската комисия и Международният финансов институт обмислят да удължат срока за обратното закупуване на гръцки държавни облигации с изтичащ падеж от 2020 до 2024 година. Удължаването на срока за рециклиране на гръцките бонове ще улесни изключително много правителството на Георгиос Папандреу, което се надява да натовари частните си кредитори 90 на сто от стойността на новия пакет финансова помощ. Според някои местни икономически издания, от частните банки досега са гарантирани 70 млрд. евро, като се очаква своята лепта да внесат и осигурителните каси.

Според други източници обаче, плановете на гръцкото правителство за спешно задвижване на очаквания roll-over се спъват на две места. Първото е наблюдаваното закъснение в стартирането на постоянния европейски Механизъм за финансова стабилизация, който бе съгласуван на срещата на върха на 21 юли. Както е било официално съобщено на финансовия министър Евангелос Венизелос на държавите с висок кредитен рейтинг ААА като Германия и Холандия, например, ще им бъде много трудно да убедят парламентите си да одобрят новия пакет финансова помощ за Атина.

Тези страни, така или иначе, са много сдържани към участието им във вторичния пазар на държавни ценни книжа. Последното изследване на института Forsa показва, че 52 на сто от членовете на управляващия в Германия Християн-демократически съюз на канцлера Ангела Меркел е против участието на страната им в спасяването на гръцката икономика и само 42 на сто са за.

Един от най-сериозните им аргументи е, че повечето от страните, които участват във втория пакет финансова помощ за Гърция заемат пари от капиталовите пазари при лихви с един-два процента по-високи от тези, с които се кредитира Гърция. За да може Атина да разчита на втория пакет, ще трябва буква по буква да приложи съгласуваната програма за раздържавяване и за съкращаване на разходите в публичния сектор. Доколко се справя, ще преценят ръководителите на надзорната тройка, които ще пристигнат в Атина на 16 август. Техният доклад ще бъде представен през септември на парламентите на страните от Европейския съюз, които от своя страна ще трябва да решат дали ще се включат в новия финансов пояс за Гърция.

Втората спънка са споровете около доброволното участие на банките в рециклирането на гръцките държавни бонове. Според запознати удължаването на срока на замяната ценни книжа с изтичащ падеж с други, които падежират след 10 и повече години се налага, за да се постигне условието за 90-процентно участие на частните кредитори, някои от които имали особено мнение по въпроса.

Няма съмнение, че става дума за сериозна спънка, тъй като както съобщи вестник Имерисия, управителят на Банката на Гърция Георгиос Провопулос събира при себе си рано тази сутрин изпълнителните директори и президентите на управителните съвети на всички гръцки банки. От пресофиса на гръцката централна банка не потвърдиха, но и не отрекоха провеждането на срещата.

Георгиос Провопулос ще обсъди с колегите си изследването, което възлага на консултантската компания Black Rock, в сътрудничество с одиторската къща Ernst & Young за щетите, които ще понесат гръцките банки от рециклирането на гръцките държавни облигации. Изследването ще започне през септември и ще завърши до края на календарната година. В зависимост от резултатите някои или всички гръцки банки ще бъдат призовани да увеличат капитализацията си, за да издържат на сътресенията.

Източник: GRReporter