Красимир Ангарски е бивш министър по икономическата реформа в правителството на Стефан Софиянски. Той е в основата на въвеждането на валутния борд у нас. Работил е като председател на управителния съвет на Банковата консолидационна компания. Бил е и изпълнителен директор на Банка ДСК и на ДЗИ Банк. Ангарски е бивш съветник на президента Петър Стоянов.

- Г-н Ангарски, свършва ли кризата, или тепърва започва?

- Бих казал, че сега започва втори етап. Ако първият етап от кризата беше на фалитите и спасяването на десетина банки в САЩ и Европа, то очевидно днес вървим към спасяване на държави. Както и при банките, така и при държавите, първо фалират най-рисковите и най-агресивните, натрупали огромни държавни и частни дългове. За съжаление обаче политическите лидери не разбират, че наливането на пари няма да помогне, а само удължава тяхната агония. За разлика от Европа, в САЩ нещата изглеждат по различен начин. В Америка подпомогнаха фирмите. И ако сега се видят балансите на най-големите компании, ще се установи, че те са добре и имат излишъци от пари. Т.е. нещата в САЩ имат шанс да се оправят. В Европа все още не е сигурно докъде ще доведе кризата.

- Говорейки за САЩ, на какво отдавате кризата там?

- За разлика от 2008 г., когато имаше глобална стагнация в търсенето и предпоставки за рецесия в продължение на 9 месеца преди фалита на "Лемън Брадърс", то този път спадът на борсовите индекси се дължи на загуба на доверие в политическите системи в САЩ и ЕС и невъзможността им да се справят с новата икономическа реалност, с нареждането на новия икономически ред. Опитът показва, че загубеното доверие е много трудно да се възстанови. В този смисъл очаквам логичното - икономическата криза да доведе до политическа.

В Щатите вече сериозно се говори за предсрочни избори. Всъщност нищо, което да не сме виждали. В България нещата се развиха по същия начин - икономическа, последвана от политическа криза.

- Нали знаете шегата за България - кризата не ни плаши, тъй като последните 30 години не сме излизали от нея?

- Наистина. Ако в ЕС има разум, то ще се поучат от опита на България в периода до 1997 г. Големите държави ще видят, че преди да наливат безкрайно много пари, трябва да минат през "чистилището" - инфлация, пенсии от по 5-6 евро, фалити и т.н. Защото някой трябва да плати сметката. Ако се погледнат безумните инвестиции на банките, е достатъчно да се разбере, че те нямат връщане. До 1997 г. в България правителствата наливаха пари в банките и даже ги караха да дават кредити на неефективни предприятия, за да стимулират икономиката. В крайна сметка не само банките, но и държавата фалира. И точно това трябваше да се случи и в Европейския съюз. За съжаление там не виждаме никакво намерение за фалити.

- И все пак има ли светлина в края на тунела?

- Трябва да се види първо какви решения ще се вземат. Вчера "Блумбърг" обяви, че в Европейската централна банка има само 30 млрд. евро кеш, останалото са книжа - гръцки, испански и други. Сега трябва да се съберат европейските лидери, за да решат какво да правят. Това е ликвидна криза. Каква прогноза можем да направим? Първо да видим посоката. Ако кажат, че ще печатат пари, посоката ще е една, ако обявят всеки да се спасява сам, е втора ситуация, ако пък кажат еврозоната се разпада и в Германия примерно се връща марката, това е трета посока. Никой не знае кой ще надделее в тази световна криза.

Това, което можем да кажем, е, че сега навлизаме във втория етап на кризата. Ние сме в самото й начало. Тъй като досега световната икономика върви грешно, те трябва да оценят грешките си с безразборното наливане на пари, да спрат с тази политика, да потънат още и чак тогава да започнат да изплуват.

- Как ще се отрази тази криза върху България?

- Прогнозата не е цветуща. Сега започва втората вълна на кризата, тя първо ще обхване Европа и по традиция при нас ще удари след това. Например през последния месец намалява износът. Това е перото, на което разчита държавата, за да се възстанови. Инвестициите ги няма. Докато основните ни търговски партньори не започнат да излизат от кризата, експортът няма да се развие. Потребление няма, не можем да разчитаме и на инвестиции. Докато Европа и САЩ са в криза, няма кой да гледа за инвестиции към България. Освен ако не се ориентираме към инвеститори и от Китай, Русия или Бразилия.

Преди година прогнозирах втората вълна на кризата. Беше ясно, че ще се стигне дотук, защото започнаха да спасяват банките с наливане на пари.

Какво направихме тук през 1997 г.? Фалираха слабите банки. Трябваше Европа да каже - тези банки са губещи, вместо да наливат пари и да се защитават бонусите на техните шефове, да се оставят да работят в пазарна среда и ако се налага, да фалират по естествен път. Някои казват, че щели да повлекат икономиката. А сега не я ли повлякоха? Само че останахме без резерви. Кризата е подценена. В Европа нищо не направиха за фирмите. Същата е ситуацията и в България - нищо не се направи за компаниите и резултатът е налице. В същото време се отчита, че нещата се подобряват.

- Твърди се, че едно от предимствата на страната е ниският бюджетен дефицит?

- Лично съм против в тази ситуация да има какъвто и да е дефицит. В условията на криза ние трябваше да имаме 10-12 млрд. лв. резерв, за да можем да я посрещнем. Вместо това похарчихме голяма част от резерва и сега излиза въпросът откъде ще наваксаме тези пари. Изходът е да вземем заем или да пуснем облигации. В тази ситуация обаче дали е изгодно да се пускат облигации и има ли откъде да вземем заем, след като МВФ е зает да спасява света и Европа?

А и защо трябва да се емитира нов дълг, да се утежнява положението и да се влошават макроикономическите показатели на България? Защо е спряла приватизацията, има толкова държавни активи за продажба.

- Кои например?

- Фирми, сгради, имоти, земя и други активи. Да се направи проучване какво да се продаде, за да може да удържим на кризата. Освен това трябва да продължат реформите в администрацията, здравеопазването, образованието и другите нереформирани сектори с цел да се увеличи събираемостта на приходите и по-ефективно използване на публичните ресурси.

- Вие въведохте валутен борд в България, препоръчвате ли такъв борд и в ЕС?

- Всъщност форма на валутния борд сега е еврозоната. И сега ще се реши какво ще се прави с него. Дали ще се пробие, ако решат да печатат още пари, или някои държави ще излязат от него.

- Независимо от кризата обаче, българските банки са пълни с пари. Отчитат се рекордни ръстове на депозитите, това не е ли показател, че всъщност в икономиката има достатъчно средства, а просто времето не е добро за инвестиции.

- Това е показател, че няма къде да ги инвестират. Всички избягаха от борсата и хората масово продават активи. Новите 66 милионери са от продажба на активи, освобождават се от всичко, което трупа разходи - имоти, коли, други активи. И ги заменят за пари. В същото време голяма част от населението обеднява.

- Т.е. кредитирането скоро няма да се възстанови.

- Няма изгледи скоро да се възстанови. Банките имат цели сектори, в които имат ограничения да кредитират - например строителството. Хората вече си купиха жилища и този сектор на практика замря. Потребителските кредити също спряха, тъй като има голяма безработица и ниски заплати. Друг е въпросът дали световната икономическа криза няма да се отрази върху банките майки, които държат основните финансови институции у нас. Още не може да се каже какво ще се случи. Добрата новина е, че като географски локации ние сме диференцирали пазара - има австрийски, италиански, френски и други трезори.

Източник: в. Стандарт