Тази седмица излязоха две статистики за поскъпването на храните, които бяха подети от медиите и се коментираха сериозно в общественото пространство, се казва в коментар на Института за пазарна икономика (ИПИ).

От Държавната комисия по стоковите борси и тържища (ДКСБТ) изнесоха данни, че за последната една година цената на 15 основни хранителни стоки е скочила с 22%. Публикуван в същия ден доклад на Световната банка пък показа, че цените на храните в света са се повишили с 33% през последната година.

Проблемът за цената на хранителните продукти винаги е бил от особена важност, а сега и двете статистики изглеждат обезпокоителни.

Поскъпването на храните в България всъщност отразява световната тенденция. Трябва да се отбележи, че за всичките 190 хранителни стоки, които се следят от Комисията, поскъпването на хранителните продуки е около 8%. В този случай наистина не говорим за сериозно поскъпване и притесненията са излишни. Все пак нищо чудно да се появят радетели на държавната намеса за намаляване на цените.

Проблемът е, че все още се налага мнението, че правителствата могат да контролират търговците и цените на стоките. Само преди няколко месеца министърът на земеделието беше решил, че ще създава специален орган към правителството, които да следи промените в цените на основните хранителни стоки в България и да ограничава спекулата. В крайна сметка, за късмет, това хрумване не се осъществи.

От друга страна, голяма част от поскъпването на храните в световен мащаб също е продиктувано от намесата на държавата (виж „Политици помпат цените на храните"). Най-голям принос тук имат субсидиите, ограниченията за търговия и решенията за използване на биогорива, които не позволяват конкуренцията да проработи и да намери равновесното ниво. Още по-обезпокоително е, че с новината за увеличението на цените на храните в света, президентът на Световната банка Робърт Зелик заяви, че заради негативните ефекти от поскъпването банката ще увеличи парите за финансиране на селското стопанство почти двойно - с от 2 до 4 млрд. долара.

Така, вместо да се борим с поскъпването на цените, ще навлезем във възходящата спирала на субсидирането и регулирането. Единственият изход от тази ситуация е конкуренцията. Тя е и най-големият лек срещу растящи цени, защото в пазарната икономика остават само тези, които могат да предложат най-добрият продукт на най-ниската цена. Не така стоят нещата, когато на всеки е обещана субсидия и протекция, която го защитава от всички конкуренти.

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)