Темата за ранното пенсиониране на някои групи професии отново започна да се обсъжда след като от Българската стопанска камара (БСК) предложиха няколко промени, които според работодателската организация биха могли да се справят с дефицита в НОИ и спорните точки от солидарността на системата. Всъщност проблемът не е в конструкцията на системата, а в самата система, се казва в коментар на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Осигурителните вноски, внесени от държавата за служителите на МВР, които се пенсионират по-рано са били 215 млн. лева през 2010 г., а изплатените пенсии 496 млн. лева. В момента, огромната разлика в бюджета се покрива от данъкоплатците.

Проблемът идва от там, че средната възраст за ранно пенсиониране в страната е 50,4 години, а тази за реалния сектор 60,8 години. При средна продължителност на живота от 77,1 години за хората, пенсиониращи се на възраст от 51 години и средна продължителност на живота от 79,3 години на хора, пенсиониращи се на 61 години (данни на Eurostat) това означава, че хората с ранно пенсиониране получават пенсия средно 26,7 години срещу средно 18,5 години за реалния сектор. Освен това средната им пенсия е 410 лв. срещу 240 лв. за реалния сектор и вземайки предвид факта, че при ранно пенсиониране, служителите получават 20 работни заплати, т.е. при средна заплата от 973 лв. (данни на НСИ) и средна продължителност на получаване на пенсия от 26,7 години това са по 60 лв. допълнително на месец.

Вземайки предвид и факта, че тези 20 работни заплати са получени накуп, а не разсрочено, ако трябва да правим подобна съпоставка тази допълнителна сума от 60 лв. би изглеждала значително по-висока. Тоест бихме могли да твърдим, че пенсиите на хората с ранно пенсиониране са над два пъти по-високи от тези в реалния сектор.

Едно от очевидните решения е увеличаване на възрастта за ранно пенсиониране. Така пенсионни облаги ще бъдат намалени и по този начин ще бъдат значително по-близки до тези на хората в реалния сектор. Друго решение би могло да бъде премахването на ранното пенсиониране за определени групи от хора.

В момента, много от служителите, заемащи различни административни длъжности, нямат по-тежки или рискови задължения от тези на заетите в реалния сектор, но имат правото да се възползват от ранното пенсиониране. Не изглежда правилно, хора с еднакви задължения да имат различни пенсионни привилегии. Това налага въвеждането на равни критерии за оценка на реалния риск и тежестта при определяне на правата за ранно пенсиониране. Това би довело до незабавно прекатегоризиране на всички, ползващи ранното пенсиониране.

Не трябва да се забравя и нещо друго - в момента хората, с изключение на част от служителите на високи длъжности, нямат реален стимул да отложат пенсионирането си и търсят всяка една възможност за ранно пенсиониране, независимо дали имат желание да работят след това или не. Създаване на точно такива стимули за по-късно пенсиониране на тези групи от хора би увеличило средната възраст на ранно пенсиониралите се и това би спомогнало за намаляване на дупката в бюджета на НОИ.

Единственото дългосрочно решение изглежда въвеждането на така наречените лични пенсионни сметки. Така се премахва стимулът за възможно най-ранно пенсиониране с цел получаване на най-много пари от общия пенсионен фонд. Всеки би могъл да прецени най-добре за себе си кога да се пенсионира и каква пенсия би го удовлетворявала.

В допълнение, по-малко хора ще крият доходи и осигуровки и всеки ще декларира реалните си средства, което би осигурило по-голяма прозрачност на реалното състояние на пазара на труда в страната и би усилило икономическия растеж, чрез намаляване на дела на сивата икономика, което от своя страна ще доведе и до по-високи данъчни приходи.

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)