Една от най-интересните причини за упадъка на Съветския съюз, а скоро и на САЩ, е погрешното разпределение на ресурси поради разчитането на централното планиране, пише щатският автор и предприемач Джон Роб в globalguerrillas.typepad.com.

Погрешното разпределение в този случай означава, че година след година, десетилетие след десетилетие, богатството на нацията се харчи за неправилни неща. Финансират се неправилни проекти. Строи се неправилна инфраструктура (или не се строи - САЩ е на 38-о място в света по интернет свързаност и пада в класацията), купуват се неправилните неща и т.н. В крайна сметка натрупването на лоши инвестиции води Съветския съюз до толкова крехко състояние, че дори и най-малкото сътресение може да го събори.

Причината за този срив е, че руснаците разчитат на централно планиране. Система на икономическо управление, при която в малка група хора, в случая със Съветския съюз- бюрократи, е съсредоточена цялата власт за вземане на решения. Те решават какво да се харчи и къде. Дори и при наличието на огромни количества информация те вземат лоши решения.

Защо вземат лоши решения? Огромната икономика на една модерна супердържава е прекалено сложна, за да се управлява от малка група хора. Прекалено много данни. Прекалено много несигурни неща. Прекалено много движещи се части.

Единственият начин да се управлява толкова сложна икономика, е да се разреши паралално вземане на решение на широка основа. Голям брой икономически упълномощени хора да вземат малки решения, които като цяло са способни да преработват повече данни, да получават по-добри данни (като са намират по-близо до проблема) и да прилагат повече умствени способности при преценяването на различните алтернативи в сравнение с всяка централизирана група вземаща решения.

Разбира се, неправилното разпределение на средства поради централизираното вземане на решения се предполагаше, че няма да е слабост на Запада. За разпределянето на ресурсите САЩ са разполагали с концептуално по-ефективен механизъм - пазарите. Пазарите се предполага, че са механизъм, който позволява паралелно вземане на решения на широка основа.

Тези предположения обаче се оказват грешни. Поредицата пазарни балони, световният финансов срив от 2008 г. и дълговите проблеми на САЩ напоследък е доказателство, че подобно неправилно разпределение на средства се е случвало в САЩ десетилетия наред. Богатството на Запада и особено на САЩ, се харчи за неправилни неща година след година, десетилетие след десетилетие. В момента състоянието на САЩ е толкова крехко, колкото и на СССР в края на 80-те години.

Какво се случи?

Централното планиране надделява над процеса за взимане на решения в САЩ, както чрез разрастването на управлението, така и чрез невижданата концентрация на богатство.

Паралелите между бързото разрастване на щатската правителствена бюрокрация и бюрокрацията в Съветския съюз са ясни. С концентрирането на все по-голяма част от щатската икономика в малка група хора, които взимат решенията и разпределят държавните ресурси, икономиката като цяло отслабва все повече. Нещо повече, способността на управленческата бюрокрация да разпростира вземането на решения от тяхна страна до оставащата по-голяма част от икономиката чрез регулаторни действия също е форма на централизация. Независимо от това, дори и с цялото това разрастване на управлението, не може да бъде оправдан мащабът на неправилното разпределение на средства, което се наблюдава.

Има и нещо друго.

Отговорът е, че прекомерната концентрация на богатство в центъра на пазарната икономика на САЩ е довела до форма на централно планиране. Концентрацията на богатство в момента е в толкова малко ръце и до такава крайна степен, че комбинираната ликвидна финансова мощ на всички, които са извън тази група, е без значение за определянето на посоката, в която върви икономиката. В резултат на това в САЩ в момента имат еквивалент на централизирано планиране на световните пазари. Няколко хиляди изключително богати хора, които вземат решения за разпределението на колективното богатство. Резултатът е неизбежен: неправилно разпределение на ресурсите в огромни размери във всички аспекти на частната икономика.

Резултатът от централното планиране в САЩ в крайна сметка се удря в стената. Списъкът с проблеми е безкраен. Неправилното разпределение на ресурси варира от опасния пазар на деривативи на стойност 600 трлн. долара до разрушаването на средната класа в САЩ (посредством изнасянето на работни места и заменянето на доходите с дълг).

Крайният резултат е, че икономическата и политическата система в САЩ вече е много крехка. Всичко, което ще е необходимо, е едно лошо решение и каскадата от проблеми, която ще последва, ще свари всички неподготвени.