Руската държава е наложила запор върху 45% от акциите на Булгартабак. Това заяви в предаването „Тази сутрин" по bTV бившият вицепремиер в кабинета на Симеон Сакскобургготски Лидия Шулева, цитирани от novini.bg. Тя все пак направи уточнение, че не се ангажира напълно с информацията, която вървяла като слух. Ако обаче в действителност се окаже, че е наложен подобен запор това може да се приеме като индиректно потвърждение, че в действителност зад подадената от БТ Инвест оферта от 100.1 млн. евро не стоят руски интереси.

По информация от руски медии зад интереса на руската Външнотърговска банка (ВТБ) към Булгартабак стои българинът Атанас Бостанджиев. Той е новият шеф на лондонския офис на ВТБ капитал и познава добре местния пазар.

Руският в. Ведомости се позовава на анонимен служител на ВТБ. Банката участва в конкурса чрез специално регистрираното в Австрия дружество БТ инвест, което пък е собственост на кипърската й дъщерна фирма ВТБ капитал.

Според информацията във Ведомости банката участва по настояване на Бостанджиев, който отговарял за разработване и прилагане на стратегии на компанията за Европа. На поста е от 24 май тази година. Преди това е работил в Goldman Sachs от 2008 до 2011 година, където се е занимавал с продажба на облигации. Преди това от 1996 г. е старши мениджър "Продажби на кредитни инструменти" в Merrill Lynch International в Лондон.

Бостанджиев е роден през 1975 г. в Добрич, но от началото на 90-те години живее в САЩ, Англия и Германия. Завършил е Уошингтън колидж през 1997 година. По времето, в което Бостанджиев е бил в Merrill Lynch, там е работил и бившият финансов министър в кабинета на НДСВ Милен Велчев. Това породи коментари, че е възможно той да е свързан със сделката.

Руската агенция Интерфакс припомня, че България и Русия имат отдавнашен спор за Булгартабак, след като Москва твърди, че активи на предприятието са били предадени на Съветския съюз в рамките на репарации след Втората световна война и всъщност принадлежи на Русия. Преди време ръководителят на канцеларията на президента Владимир Кожин твърдеше, че именно активната позиция на Русия не е позволила да се приватизира Булгартабак без да се отчетат руските интереси. От своя страна България твърди, че руските права на собственост върху Булгартабак не са доказани юридически.

За пръв път с потенциални купувачи на Булгартабак преговаря кабинетът на Иван Костов през 1998 година. През 2002-а парламентът определи стратегия за приватизация на холдинга. Следват два неуспешни опита за продажба с избрани купувачи - Табако кепитъл партнърс и БАТ, по времето на управлението на Симеон Сакскобургготски. Последният неуспешен опит дори приключи с оставката на тогавашния вицепремиер и министър на икономиката Лидия Шулева.

Последната процедура за спешна продажба беше обявена по времето на Тройната коалиция в края на 2008 година. Малко след това икономическият министър Румен Овчаров също бе принуден да подаде оставка, като неофициално се твърдеше, че смяната му е не заради разразилия се корупционен скандал, а продажбата на тютюневия холдинг.