Български граждани, търсещи безуспешно работа в Германия, нямат право на помощи за безработни - постанови Административният съд в град Есен. Но не ги ли тласкат така към просията, работата на черно и престъпността?

Решението е по дело, заведено от 3-членно румънско семейство, на което му било отказано да получава помощи за безработни. Двамата родители сезирали съда за дискриминационно отношението на властите, отказали да им изплащат германски социални помощи. Според ищците това представлявало нарушение на европейското право. На друго мнение обаче били съдиите. Те установили, че двамата били с изтекло 3-месечно разрешение за пребиваване в Германия, и че през това време не си търсили активно работа, като се изключи това, че временно разпространявали вестник за бездомници.

В търсене на по-сносен живот

Освен това въпросът се уреждал в Социалния закон от специална клауза за пребиваващи на територията на Германия граждани на страни с ограничения по отношение на трудовия пазар. Румънците и българите попадат тъкмо в тази категория граждани и могат да бъдат изключени от системата за социалните помощи за безработни по т. нар. Закон Харц-4. Съдът е постановил още, че двамата ищци имат право на безплатни билети за връщане в родината.

Хиляди румънци и българи пристигат годишно в Германия в търсене на по-сносен живот от този в родината им, маркиран от бедност и нищета. Голяма част от тях се пробват в големите градове на Рурската област и по поречието на Рейн. Малцина обаче намират работа. По правило - временна. Останалите се регистрират като безработни - и в повечето случаи получават отказ за получаване на социални помощи. С решението на съда в Есен сега казусът вече има и правно основание.

Румъния и България са членки на ЕС от началото на 2007 година, а техните граждани все още нямат неограничен достъп до германския трудов пазар. Затова те се нуждаят от разрешения за пребиваване и за работа, които в Германия по принцип се издават за определен срок. Ще рече, че българите и румънците не могат безгранично да пребивават в Германия в търсене на работа, и ако не намират такава, да се регистрират като безработни.

Мартин Дебенер от Съюза за социално подпомагане и равноправие в провинция Северен Рейн-Вестфалия окачествява като проблематичен факта, че тази група хора нямат право на социални помощи. Все пак те трябва да живеят от нещо, а изключването им от системата на социалното подпомагане е най-лесният начин те да бъдат тласнати към просията, работата на черно, проституцията и престъпността.

Български драми и в Холандия

Подобни проблеми имат и много българи, търсещи работа в Холандия. Там властите все по-често отказват да издават необходимите разрешения за работа, което затруднява наемането на българи. Холандия и Германия са две от общо 10 страни-членки на ЕС, които още не са премахнали ограниченията за наемане на българи на работа. Според европейското законодателство тази ситуация може да се запази най-късно до края на 2013 година.

В Холандия работодателите са длъжни да подават молби за получаване на разрешения за наемане на работниците, а напоследък се е превърнало в масова практика молбите да бъдат отхвърляни, твърдят представители на българската общност в Холандия, цитирани от БТА. Това са потвърдили и холандски бизнесмени, според които от 1 юни насам няма нито едно одобрено искане за наемане на български работници.

Поради тази причина българите започнали да се регистрират като еднолични търговци и да наемат на работа свои сънародници. Местните власти смятали това за незаконно и им налагали непосилни глоби. Резултатът бил, че българите се принуждавали да работят на черния пазар за малко пари и живеели при лоши условия в пренаселени жилища. Очаква се Холандия да се възползва максимално от предпазната клауза за наемането на работна ръка и да удължи ограниченията за българи до 31 декември 2013 година.

Източник: Дойче Веле