Изкачихме се рекордно в индекса за икономическа свобода
България се нарежда на 28-мо място в „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2011", изготвен от канадския институт Фрейзър и разпространен за България от Института за пазарна икономика (ИПИ). Докладът представя картината през 2009 г. - последната година, за която има налични официални данни за всички страни, уточниха от ИПИ.
България подобрява леко резултата си спрямо предходната година и бележи рекордно класиране, откакто индексът се изготвя. Подобрението в резултата за 2009 г. се дължи главно на категорията „достъп до сигурни и стабилни пари" и по-специално на индикаторите, обвързани с инфлацията.
През 2009 година, когато кризата удари България най-тежко, инфлацията бе в рамките на 2-3%, докато в предходната година на все още бърз растеж надскочи 10%. По-доброто класиране на страната се дължи и на отстъпването на икономическата свобода в други страни, където в отговор на кризата бяха предприети мерки, резултиращи в повече държавни разходи и правителствена намеса в икономиката, обясняват експертите на ИПИ.
Тазгодишното издание на доклада показва, че икономическата свобода търпи нов глобален спад, като средната световна оценка спада от върховото 6.74 през 2007 г. до 6.67 през 2008 г. и 6.64 за 2009 година. Наблюдава се отстъпление на икономическата свобода във водещите икономики, но и някои подобрения при най-несвободните.
„В отговор на икономическия срив от 2008 г. много правителства предприеха действия, несъвместими с икономическата свобода, в резултат на което попречиха на възстановяването и направиха заплахата от нов срив реална", коментира Петър Ганев от ИПИ.
Докладът поставя на челна позиция Хонконг, следван от Сингапур и Нова Зеландия. САЩ продължават да отстъпват, като вече се нареждат на 10-то място с най-лошия си резултат откакто докладът се изготвя. Отново Зимбабве се характеризира с най-ниско равнище на икономическа свобода сред всички 141 държави, включени в изследването.
В топ 10 няма нито една държава от континентална Европа с изключение на Швейцария – страна, която не е в ЕС, но за сметка на това е част от Шенген. Неслучайно страната, чийто граници са отворени, а в същото време не е подвластна на бюрократите в Брюксел, е страната с най-голяма икономическа свобода в Европа, коментират от ИПИ.
По-голяма част от страните в ЕС губят от своята икономическа свобода през последната година, като на последно място е провалилата се Гърция. България е на 13-то място в ЕС, като след нас по икономическа свобода са именно проблемните страни като Португалия, Италия, Гърция, Испания, Румъния, Латвия и т.н. Проблемите на Ирландия също я изтрелват назад в класирането – преди години Ирландия бе в топ 10, а сега е непосредствено пред България.
„Резултатите за Европа ясно показват, че страните с по-висока икономическа свобода в кризистната 2009 г. се справят по-добре и на практика в момента се опитват да спасят от фалит по-несвободните и да предпазят Европа от нов срив“, сочат от ИПИ.
Икономическата свобода в България
През последните десет години икономическата свобода се разпространява сравнително бързо в страната ни. През 2000 г. страната ни получава рейтинг 5.27, което я нарежда на 109-то място в света. Пет години след това, през 2005, резултатът вече е 6.99, което ни отрежда 59-то място в света. През 2009 г. рейтингът на България достига 7.34, което ни води до 28-ма позиция.
През тези 10 години най-сериозен ръст бележим по отношение на „размер на правителството” и „достъп до сигурни и стабилни пари”, тоест имаме по-малко държавни разходи, по-малко държавни компании, по-ниски данъци и стабилни пари. В категорията „регулиране на кредита, труда и бизнеса” също се вижда подобрение, но проблемите остават при регулациите на труда (минимална заплата и осигурителни прагове, колективно договаряне и т.н.) и на бизнеса (административна тежест, тромава бюрокрация, подкупи и т.н.).
Най-проблемната област си остава „законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост”, като тук дори бележим спад през годините – резултатите по индикаторите „безпристрастност на съдилищата” и „независимост на съда” са трагично ниски.
Сн.: Петър Ганев, ИПИ