Регистрацията на МПС ще става невалидна, ако при препродажба новия собственик не пререгистрира автомобила в срок от 14 дни след сделката. Това ще е първата мярка, която предстои да влезе в сила срещу практиката на граждани на съседни страни да купуват коли в България и да ги карат с български номера в собствената си страна. Новината обяви Борислав Богоев, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" по време на конференция "Автомобилното застраховане в Югоизточна Европа: Трансгранични проблеми и решения".

И в съществуващият сега закон е предвиден 14 дневен срок за пререгистрация, но неизпълнението на това задължение не прави старата регистрация невалидна, обясни Комисар Алекси Стратиев, заместник-директор на Главна дирекция „Охранителна полиция". От българската полиция вече са предоставили на румънската информационен масив за близо 4 000 коли с български номера и пълни данни за техните собственици румънци. Едва преди 20 дни обаче е получена обратна информация за дерегистрацията на 500 возила. Стратиев изрази неудовлетвореност от бавната реакция и каза, че румънските му колеги ще трябва да се активизират след влизането в сила на промените в българското законодателство, тъй като обявяването на регистрацията за невалидна ще освободи от отговорност българския Гаранционен фонд и ще я прехвърли върху румънския.

Проблемът

Проблемът с така наречените изнесени коли е валиден за целия ЕС, заради липсата на граничен контрол стана ясно по време на конкуренцията.

Става въпрос за практика при която румънски например граждани закупуват автомобили в България и после ги въвеждат и управляват на територията на Румъния, обясни Коста Чолаков, член на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ).

Закупените МПС се свалят от данъчна регистрация в България, но не се свалят от отчет в КАТ. Така те се управляват с български регистрационни табели в Румъния, без да се регистрират нито данъчно. Ако колата има застраховка Гражданска отговорност, то тя е сключена при български застраховател, а настъпилите събития са на територията на Румъния и на други страни. Ако няма - то щетите при катастрофа се поемат от българския Гаранционен фонд. В България обаче тези случаи са се увеличили неколкократно през 2010 г., като все по-често започва да се прилага и от гръцките ни съседи.

Методите

Начините са различни и всеки от тях изисква различно решение. В единия вариант чужденецът купува кола от български собственик и без промяна в регистрацията я използва в родината си. В друга част от случаите собствеността не се прехвърля, а колата се използва с нотариално заверено пълномощно. Тогава се ползват услугите на така наречените регистратори, които купуват колата и директно я предават с пълномощно. Някои от тях вече имат стотици коли на свое име.

Един от най-новите методи, който стана популярен и сред гръците е да се регистрира юридическо лице в България, чиято единствена цел е да придобие МПС, което ще се управлява в другата държава. Всички схеми не минават без помощта на определени нотариуси.

Причините

Причините са много, но най-важната е, че така съседите ни пестят пари, според Чолаков. Регистрация на внесен от чужбина автомобил в Румъния започват от 500-600 евро и могат да стигнат до няколко хиляди евро, като най-скъпи са екотаксите. Цените на задължителната застраховка Гражданска отговорност в Румъния също са почти двойно по-високи от тези в България. Пести се и от по-ниските данъци и такси у нас. Пробойните в българското законодателство и липсата на достатъчно контролни механизми допринасят допълнително.

Губещите

Държавните бюджети и на двете страни губят от това, че не се внасят данъци за тези автомобили. Освен тях обаче губещ е и българският Гаранционен фонд, който плаща за катастрофите на чужденци, както и българските застрахователи, когато колата има полица за ГО, тъй като те плащат за по-висока щетимост зад граница при неоценен риск.

Мащабите

Катастрофите в Румъния стоят зад 22% от щетите, които са заведени в българското Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), обяви Чолаков.

Според румънската статистика МПС с български номера правят 34.6% от регистрираните в северната ни съседка катастрофи на коли с регистрация в страни от ЕС и системата Зелена карта. Това заяви Мона Куку, изпълнителен директор на дирекция „Задължително автомобилно застраховане" в Комисията за застрахователен надзор на Румъния (CSA).

За първото полугодие са регистрирани 1 798 иска срещу коли с българска регистрация, което е с 31% повече, отколкото за първите шест месеца на 2010 г. Над 15 пъти е ръста на инцидентите с наши коли в Румъния за последните няколко години - от 204 пред 2006 г. на 3 155 през 2010 г. За сравнение на второ място за полугодието са инцидентите с италиански коли, а те са направили 584 ПТП-та.

Застрахователите искат превантивен контрол

Трябва да се мине към режим на превантивен, а не на последващ контрол. Това е едно от исканията на Гаранционния фонд, АБЗ и НББАЗ, заяви Чолаков. Задължително според тях е да се прекратява регистрацията при продажба на МПС чуждестранни граждани и да се използва система с транзитни номера, а нотариусите да имат право да извършват прехвърляне само след дерегистриране. Освен това Нотариалната камара трябва да поддържа централизирана база данни за пълномощните и прехвърлителните сделки за коли между местни лица и такива, които пребивават постоянно извън страната. Информационният масив трябва да е достъпен за МВР и НАП, а нотариусите да са задължени да подават информацията.

От бранша поискаха и по-високи санкции за неспазване на закона и по-добро взаимодействие между институциите.

„Ключов момент за тези схеми е възможността да се дерегистрира данъчно, а да остава регистрацията в КАТ. Не бива да се допуска такъв вакуум, НАП трябва да си търси данъците за колите", каза Цветанка Крумова, изпълнителен директор на Армеец.

Вноската за ГФ от 8.50 лв. се запазва?

Все още не е решено каква ще бъде вноската за Гаранционния фонд, която се начислява във всяка полица по ГО, но има предложение тя да се запази в размер от 8.50 лв. и през следващата година, каза Богоев. Въпреки това той заяви, че обемът на заведените претенции към ГФ къпродължават да растат, като към момента надхвърлят 65 млн. лв.