Административното прахосване на пари продължава да ражда все по-екстравагантни идеи, се казва в публикация на Института за пазарна икономика.

През последната седмица научихме, че държавата ще хване 10 000 безработни, ще ги обучава два-три месеца как се прави бизнес, след което 2 500 от тях ще получат безвъзмездно по 20 000 лева за да развият своята бизнес идея. И всичко това - с европейски пари. Каква по-хубава новина?

Коментарите в подкрепа на тази новина от традиционните медии, форумите и фейсбук, са горе-долу следните:

- Ако вземеш 5 хил. лева от банка трябва да върнеш 7 хил. лв. - това подхвърляне явно цели да се покаже колко е трудно (без такива програми) и да се понахокат банките, че „дерат кожата" на обикновените предприемачи;

- Не всички са от богати семейства и не е толкова лесно да се започне бизнес - тук се прокрадва тезата, че в обществото само богатите могат да правят собствен бизнес, а всички останали са обречени на мизерни заплати;

- Да дадем шанс на умните и креативните - отново идеята, че в обществото има умни и креативни хора, които обаче нямат никакъв шанс за успех в суровата действителност;

- Работещите млади хора не могат да реализират идеите си - тезата е, че млади и можещи хора, работещи за сносна заплата (например 1 500 лв.), също не могат да реализират собствените си идеи, тъй като животът е сложен, парите не стигат, а банките не финансират добри идеи, без да се отговори на съответни условия;

- Ще се създадат работни места - идеята е, че тези малки бизнеси ще създадат някакви работни места, което е добре за икономиката;

- Парите са европейски - щом не са наши парите, няма значение как ги харчим. Ако не друго, поне ще усвоим някакви пари.

Горе-долу, това са аргументите в полза на новата програма. Фактът, че става дума за европейски пари, безспорно я прави по-приемлива за обществото - европейските средства се възприемат като пари от небето, тоест никой не губи от прахосването им, въпросът е само кой ще се докопа до тях. Всички тези аргументи са икономически и морално грешни.

Тезата, че умните и креативните младежи, които не са деца на богати родители или мутри, не могат да започнат собствен бизнес, е изкривена. Излезте малко навън и погледнaто колко различни примери за т. нар. „малък и среден" бизнес има - нима всички тези предприемачи са мутри или синове на богаташи? Как въобще съществува банково кредитиране, ако всички са мутри (бият и крадат) или синове на богаташи (просто взимат от родителите)? Нещо не се връзва в подобна теза! Не, че няма и такива, но въпросът е имат ли другите шанс? Една разходка по улиците на всеки град в България показва, че възможности за хора с идеи има много.

Банките не давали кредити за добри идеи? Не забравяйте, че сривът в икономиката бе предхождан от кредитен бум, непечеливши инвестиции и понастоящем често коментирани лоши кредити. Банките даваха кредити на всичко живо, опариха се и сега са по-внимателни. Да, има лихва, но това е цената на парите. Парите се взимат от един и се дават на друг - няма как вторият да ги получи безплатно. Така работи пазарът и така е работил от векове, а резултатът е бурно развитие на икономиките по света. Хората с идеи са били успешни през вековете, въпреки че не са имали европейски фондове да ги финансират безплатно. Лихвата е естествено явление и не тя е виновна за неуспеха на определени хора.

Нека да видим и профила на получателите на безплатните пари - умни и креативни хора? Може и да са умни и креативни, но те са също така безработни. Умилителната картинка на работещ младеж, който не успява да спести за брилянтната си идея, тук не върви - заслужилите ще бъдат само безработни. Ако работиш, въобще не се класираш.

На тема създаване на работни места нещата съвсем не пасват. Да, ще се появят 2 500 малки бизнеса - цветарски магазини, фризьорски салони и т.н., но на каква цена? По 20 хил. лева за всеки един от тези проекта, това са около 50 млн. лв. Обучението на 10 хил. безработни е още няколко милиона (зависи от мащаба на прахосване). Това са общо около 60 млн. лева, с които ще стимулираме безработните предприемачи. Това е съизмеримо например с размера на всички гарантирани от държавата студентски кредити, които между другото ще се връщат.

И накрая, най-силният коз - „това са европейски пари, важното е да се усвоява". Тази теза е изначално сбъркана. Няма разлика между европейски средства и български бюджетни средства. И в двата случая говорим за пари не на администрацията, а на хората. Нима вноската в ЕС не се плаща от данъкоплатците? Как така всички ние плащаме вноската в ЕС, поемаме всички позитиви (като свободно пътуване) и негативи (като безсмислени регулации) на членството в ЕС, но някак си европейските средства са различни - пари от небето, с които администрацията разполага, както намери за добре. Това е просто заблуда. Фактът, че са европейски средства, не може да омоловажи прахосването им.

Всичко това бяха коментари въз основа на изказаните аргументи в полза на „безплатните" пари за безработните. Реалността обаче има и други измерения от изказаните. С тези пари ще бъде злоупотребено по най-различни начини: фиктивни обучения, раздаване на пари на познати, бизнеси само на хартия, за да се източат парите и т.н. Трябва или всички (администрация и получатели на тези средства) да са изключително принципни или да са пълни идиоти, за да не се случи това.

Икономически тази програма няма как да сработи. Безплатното раздаване на пари не може да направи един бизнес успешен, но може да насочи едни пари в нечии джобове. Моралът на програмата е сбъркан, дори и всичко да проработи - от кога фактът, че си безработен, те прави по-предприемчив от всички останали? Какво да кажем за истинските предприемачи? Фризьорският салон, финансиран с кредит от банка, в близост до който ще отвори новият „държавен" фризьорски салон на безработния предприемач? Май не звучи като пример за лоялна конкуренция: единият се е справил сам - работил е здраво, вложил е спестявания и е взел кредит; другият, доскоро безработен, не е вложил лични средства, не е взел кредит, но за сметка на това държавата му е дала едни пари. Това не е конкуренция, а държавна подкрепа за едни за сметка на бизнеса на други.

Планираното предприемачество и безплатните пари са разрушителни. Ще бъде някакво чудо, ако тази програма не бъде пълен провал. Документално може да се регистрира ефективност и да се прикриват шашми, но тук резултатът трябва да е 2 500 работещи фирми с реални, понастоящем безработни, собственици. Много ще е интересно да видим докъде е стигнала програмата през 2013 г.

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)