„Еврозоната е на ръба на колапс, който назрява от десетилетия“, казва в реч пред щатския Конгрес професор Антъни Сандърс от George Mason University. Причините за проблемите са 1) твърде големите държавни разходи, водещи до 2) огромен държавен дълг в комбинация с 3) бавен растеж на БВП.

Водещите европейски икономики (Германия, Франция, Италия, Испания, Холандия, Белгия, Австрия, Гърция и Португалия) се очаква да имат ръст на БВП от 1.3% през 2012 и безработица от 9.9 на сто.

При най-големите четири от еврозоната (Германия, Франция, Италия и Испания) се прогнозира растежът да достигне до около 2% през 2016 г. В същото време европейските държави имат свръх-съотношение държавен дълг към БВП.

Като се добавят задълженията на фирми, домакинства и финансовият дълг, при Великобритания съотношението дълг към БВП надвишава 900%. При Япония е над 600%, а Европа – почти 500%. В САЩ съотношението е 300%. Накратко-Европа, Япония и САЩ се давят в дълг.

Европейският съюз има твърде голям дълг, спрямо възможността си да го изплаща при този ръст на БВП. Но допълнителният дълг не е отговорът. Напротив, това е проблемът, посочва Сандърс.

Очевидното решение е ограничаване на държавните разходи. Даването на кредити не решава структурните проблеми. Просто е краткосрочно решение и дори насърчава Еврозоната да отложи трудните решения.

Професорът се противопоставя на въвличането на САЩ в спасяването на Еврозоната. Структурните проблеми на Стария континент не могат да бъдат решени от евтини кредити и гаранции от МВФ, посочва той.