Българските граждани изпращат отминаващата 2011г. с нарастващ икономически песимизъм и тревога за близкото бъдеще, показва регулярното национално представително проучване на социологическа агенция Алфа Рисърч, проведено чрез пряко стандартизирано интервю сред 1050 души, в периода 9-14 декември, съобщиха от агенцията.

В очакванията за 2012 доминира страхът от задълбочаване на кризата, повишаване на инфлацията и безработицата, от по-нататъшно свиване на доходите. Въпреки несигурността, неблагоприятната икономическа ситуация и недоверието към започналите реформи, правителството и политическа партия ГЕРБ запазват степента на подкрепа, с която се ползваха преди изборите, а министър-председателят леко повишава своя рейтинг.

2011 е оценена като най-лошата за българите години от 1997г. насам. Едва 10 на сто, колкото и през 2009, я оценяват като по-добра от предишната. Повишава се обаче делът на хората, за които тя е била по-лоша (51%).

Икономическата и политическа оценка налага своя отпечатък и върху начина, по който се мисли цялостното развитие на страната през последните 20 години. Днес едва 14% са на мнение, че страната върви към по-добро.

По степен на тревожност оценките за финансовото състояние на страната и домакинствата се доближават до тези за периода преди 2001г. Близо две трети от българите (65%) смятат, че икономическото състояние на страната се влошава, а всеки втори вижда спад във финансовото състояние на домакинството си (53%).

Освен с нарастване на негативните оценки за икономическото развитие на страната и домакинствата, годината се откроява като една от най-песимистичните относно очакванията за близкото бъдеще. Ако първите години на кризата се характеризираха със силни надежди за скорошен изход от нея (в рамките на около 40%), днес едва 20% очакват подобрение на икономическата ситуация на страната, а 23% - на финансовото състояние на домакинството си.

Мнозинството от българите предвиждат негативни икономически сценарии. Между 4-10% определят като "голяма" вероятността за нарастване на доходите и жизнения стандарт, за съживяване на бизнеса и увеличаване на заетостта през 2012. Песимистични остават и очакванията за приток на чуждестранни инвестиции, облекчаване на кредитирането за физически лица и бизнеса. На фона на тези нагласи, влизането на България в нов фискален съюз на финансово стабилните европейски държави изглежда също малко вероятно.

Негативните икономически новини от редица европейски страни и опасенията от разпадане на еврозоната водят до нарастващи страхове за разклащане на икономическата стабилност на страната.

Всеки втори българин смята, че е голяма вероятността кризата да се задълбочи, 45% очакват закъснения в изплащането на заплати, пенсии и социални помощи. 40% се страхуват от висока инфлация, 37% - от повишаване на данъците, 30% от повишаване на лихвите по кредитите.

Макар и доста по-умерени, страхове са налице и по отношение на нарастване на бюджетния дефицит, фалит на банки или разклащане на валутния борд (в рамките на около 18-24%).

Изострените страхове и цялостният икономически климат се отразяват и върху потребителското поведение. Към момента то се изразява в умерен баланс между харчене и спестяване. Около 37% се опитват да заделят всички възможни средства, които да са им на разположение, ако настъпят финансови затруднения, а 47% вместо да спестяват, предпочитат да купуват от страх инфлацията да не "изяде" част от средствата им. Зад едното или другото поведение обаче не стоят ясно изразени социално-демографски групи. Все пак спестяването е характерно за хората с по-високи доходи, докато домакинствата със средни или по-ниски доходи, чиито приходи не са достатъчни за спестяване, се ориентират към закупуване на стоки, които могат да поскъпнат.