Младите хора в Европа бяха особено тежко засегнати от рецесията по отношение на перспективите им за работа, сочи доклад на Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд. Според последните данни на Евростат заетостта сред младите в Европа пада до 32.9%, което е най-ниското ниво в историята на Европейския съюз.

През юли 2011 г. нивото на безработица сред младите в Европа достига 20.7%, което се равнява на приблизително 5 милиона безработни младежи.

Според последните данни на Евростат броят на младите хора в Европа, които нямат работа, не учат и не се стремят към придобиване на квалификация са съставлявали 12.8% от всички младежи на възраст между 15 и 24 г. в ЕС, което се равнява приблизително на 7.5 милиона души.

За съжаление тази негативна класация се оглавява от България, където делът на тези млади хора без перспектива е 21.8%.

Положението е най-добро в Холандия, където едва 4.4% от младежите до 24 г. са без работа, не учат и не се стремят към придобиването на трудова квалификация.

С изключение на Люксембург, всички страни членки на ЕС отчитат значително увеличение на тази група младежи от началото на кризата насам. През 2010 г. в Италия и Великобритания броят на младежите в групата се е увеличил приблизително на 1.1 милиона.

След България в негативната класация се нареждат Италия и Ирландия с малко под 20% дял на младежите без перспектива, докато в другия край на скалата Холандия е последвана от Люксембург и Дания, където процентът е около 5%.

Само по себе си попадането в тази група е пропиляване на потенциала на младите хора, но то има негативни последствия и върху обществото и икономиката. Когато човек е прекарва известни периоди от време в тази група това може да доведе до най-различни отрицателни социални условия като изолация, несигурна и ниско платена работа, престъпления и умствени и физически здравословни проблеми. Всяко едно от тези неща си има цена и по тази причина, когато човек попада в тази група това е не само негов проблем, но и проблем на обществото и икономиката като цяло.

По изчисления на фондацията България губи 934 млн. евро годишно от младежите, които нямат работа, не учат и не се стремят към придобиване на трудова квалификация. От тази сума размерът на държавните разходи е едва 6 млн. евро., а останалите са нереализирани доходи.

Неучастието на тези млади хора в пазара на труда струва на гражданите от държавите от ЕС (без Дания, Гърция, Финландия, Франция, Малта и Швеция) близо 100 млрд. евро годишно или около 1% от общия им брутен вътрешен продукт (БВП). По страни най-много за това плащат годишно Италия (26 млрд. евро) и Великобритания (16 млрд. евро). Като процент от БВП обаче това коства най-много на Ирландия и България (над 2% от БВП), следвани от Италия (1.7%).

На противоположния полюс са Люксембург и Германия, където негативното влияние на младежите от тази група върху БВП е ограничено (0.34% и 0.65% от БВП, респективно).