Колко струваше храната през 1895 г. у нас
Възможно ли е при управлението на Народната партия на премиера Константин Стоилов преди 117 години хората в България да са живеели по-добре, отколкото при управлението на партия ГЕРБ в момента? А случайно да са получавали повече пари от съвременния трудов нашенец?
Естествената реакция на подобни скверни твърдения е отрицанието - няма как голтаците, дето са имали по един чифт цървули, да са били по-богати от българина на XXI век!
Запазените данни от архивите на НСИ обаче рисуват една доста по-различна картина, показа изследване на “Труд”. Ведомството пази огромни масиви от данни за стандарта на живот, доходите и цените от първите години на Княжество България. От онова време, когато Бай Ганьо още не е убил създателя си, виждайки се отстрани!
Левчето преди 117 години и днешното имат твърде малко общо. От 1895 г. насам са се изтърколили куп парични реформи, деноминации, родни и световни кризи. Преизчисления през долара също са невъзможни, тъй като по онова време “гущерът” все още не е добил сегашния си статут на световна супервалута. В края на XIX век сме “вързани” към златния франк, който пък днес го няма. Затова единствената достоверна съпоставка може да се направи само чрез цените и преизчисляване на доходите в съвременен лев.
През 1895 г. националната статистика е събирала информация за цените на основните стоки по същия начин, както го прави и днес. Разликата е, че продуктите в потребителската кошница са различни. Навремето сред основните стоки са попадали артикули като волски и овчи кожи, 100 кг непрана вълна, наръч сено и т. н. - все такива, които не отразяват структурата на разходите в съвремието.
Но пък има достатъчно други стоки, които преди 117 години и днес се продават в същия им вид. “Труд” откри 41 продукта, за които са известни цените от 1895 година.
Днес те също могат да се намерят по магазини и пазари.
Сборът от цените на всички тези продукти по времето, когато са били отбелязани 10 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, е равен на 125.51 левчета с лика на княз Фердинанд.
Ако купите същите стоки в същото количество от кварталния супермаркет днес, ще трябва да платите 1800.91 лева. Оттук следва изводът, че реалната обезценка на лева за последните 117 години е точно 14.35 пъти. Или че днешните 14.35 лева са равни на 1 лев от 1895 г.
Затова, ако искаме да сравним доходите от 1895 г. с днешните, трябва да ги умножим по 14.35. В зората на новата българската държавност не е имало минимална работна заплата. Но пък се е определяла т. нар. “обикновена надница” за неквалифициран труд. Размерът й през 1895 г. е бил 1.78 лева дневно, което пък, обърнато в нови пари и при 22 работни дни месечно, се равнява на 561.95 съвременни лева. В момента минималната работна заплата в България е 270 лева, или над два пъти по-малко от най-ниските доходи преди 117 г.
Сланина за богатите
Кило сланина преди 117 години е струвало почти колкото два килограма бонфиле, показват данните на Националния статистически институт.
Колкото и парадоксално да изглежда този факт от днешна гледна точка, той би трябвало да бъде съотнесен към една отминала действителност, при която призивите за здравословно хранене още не са се ширели надлъж и на шир в публичното пространство. Явно хората не са имали навик нито да ядат крехко телешко, нито да колят добичетата, преди да станат достатъчно едри, за да теглят ралото.
През последните 117 години най-малко са се променили цените на зърнените култури и на т. нар. “колониални стоки” - кафе, сол, захар и други. В края на XIX и в началото на XX век те са били смятани за лукс за богатите и са се продавали доста скъпо. Цените им оттогава насам са се увеличили само 2-3 пъти.
Орачът вземал супернадница
Освен данни за дневната надница на неквалифицираните работници преди 117 години, в националната статистика е запазена информация и за възнагражденията на селскостопанските “специалисти”.
Косачите са прибирали по 2.64 лева дневно, които в днешни пари се равняват на 37.88 лева. Това прави 833.45 лева месечно в днешно време.
Още по-тачен през 1895 година е бил трудът на зидарите. Те са получавали 2.85 лева на ден, които в съвременни пари са равностойни на доход от 899.75 лева.
На върха на агройерархията преди повече от век е стоял Боне Крайненеца. Орачите с два вола са получавали 3.73 лева на ден. Те са равни на 53.53 нови лева, или месечното възнаграждение е достигало впечатляващите 1177.56 днешни лева. Вероятно доста от сегашните трактористи и комбайнери биха му завидели!
Съвсем отделен въпрос е, че работата на селскостопанските труженици е сезонна и че нито се оре, нито се коси целогодишно. Можем само да гадаем дали фермери са се преквалифицирали в зидари и занаятчии през студените месеци, но едва ли са имали постоянен достъп до работа.
Не такава е била ситуацията в администрацията, която още в първите години след Освобождението е станала атрактивна дестинация за хората с нюх към кариерното и финансовото благополучие. Според данните на статистиката само неквалифицираните и слабо образованите чиновници са получавали под 1500 лева годишно. Тези пари са равни на 21 535 лева съвременни лева, или по 1793.75 лева месечно. По-квалифицираните - нещо като съвременните позиции “главни и държавни експерти”, са вземали в пъти повече.
Интересният въпрос обаче е имало ли е корупция във висшите ешелони на властта в края на XIX век? Министрите от често сменяните правителства от онова време са получавали годишни заплати в размер на 18 000 лева. Обърнати в днешни пари те са равни на 258 300 лева. Това прави доход от 21 525 лева месечно.