Данъчните в Кърджали разпродават коли и къщи на българи, работили в чужбина, без да са плащали там данъци и осигуровки. Пет молби за принудително събиране на публични вземания са пристигнали в агенцията за приходите в родопския град. Те са от Германия, Белгия, Великобритания и Гърция.

Данъчните в ЕС имат право да си търсят дълговете във всяка държава от съюза и както се вижда, не се колебаят да го направят, съобщава в. Труд.

Това са първите молби, пристигнали в Южна България. Става въпрос за петима мъже от Ардино, Момчилград, Кърджали и Кирково, които отдавна са се прибрали по родните си места, но не са били забравени от данъчните в чужбина. Длъжниците са работили предимно в търговията, строителството и ресторантьорството.

Най-големият борчлия е жител на Кърджали, който не е платил данък върху доходите, ДДС и данък печалба за общо 35 000 евро. Германската администрация не е успяла да събере парите от него на място и затова е потърсила съдействие от колегите си в родния му град. Данъчните в Кърджали успели да продадат каквото могат - коли, имоти, техника, но събраната сума не покрива задълженията. Затова сега се прави допълнително проучване какво още притежава гастарбайтерът. Събраните пари ще бъдат пратени в Германия.

Ако принудително събраното не стигне за покриване на дълговете, всяка държава кредитор сама преценява как да процедира. В Гърция например е предвиден арест за неплащане на данъци. В масовия случай обаче българите би трябвало да се разминат само със сумата, която е събрана тук. Не може да се пипа имуществото на съпругите и децата. В повечето държави могат да те гонят за дългове, натрупани за 5 или даже 10 години назад. У нас този срок е 5 години.

Общата сума, която дължат петимата от Кържалийско, е 160 хил. лв., а масовото им нарушение е, че не са платили данък върху доходите си в чужбина, обясни Елеонора Иванова, старши публичен изпълнител в дирекцията на Националната агенция за приходите (НАП) в Кърджали. В НАП очакват лавина от такива дела срещу длъжници. Над 50% от мъжете в областта са гурбетчии. Свикнали да не плащат данъци и осигуровки у нас, те си мислят, че така могат да продължат и в чужбина, но се лъжат, коментираха експерти. Например много българи регистрират формално фирми зад граница, за да могат да заобиколят ограниченията на трудовия пазар, но по този начин влизат в радара на тамошните данъчни.

Гастарбайтери от София пък се оплакаха, че чуждите им шефове ги принуждават да отварят фирми и им обещават да плащат всичките им данъци и осигуровки, но не го правят. Заради незнанието на езика и местното законодателство много хора “изгорели”. Гурбетчиите обаче признават, че не им е минало през ума да питат дали дължат вноски и кой трябва да ги плаща.