Според български и чужди оценки между 1/5 и 1/3 от БВП на страната се върти в сивата зона, информират от Дойче веле. Това показват данните от нов анализ на Центъра за изследване на демокрацията със съдействието на германската фондация Фридрих Еберт.

20 милиарда в сенчестия бизнес

България уж излезе от кризата през втората половина на 2010 г., но през последните 2 години скритите обороти нерекъснато бележат ръст. Според експертите, към 20 млрд. лева от приходите на националната икономика се произвеждат в полулегалния бизнес. Балонът, който надуват спекулантите с недвижими имоти, държи първото място. Сред секторите с най-висок дял на скрити доходи и източване на ДДС могат да се посочат още търговията на дребно, ресторантите, хотелите и туризмът. В челото присъстват още търговията с горива и здравеопазването.

Шест от всеки 10 лева от сенчестия бизнес в крайна сметка влизат в официалната икономика. Да, по време на рецесия сивият бизнес създава заетост. Но с това приключва списъкът на положителните ефекти. Иначе скритата икономика води до изкривени пазарни взаимоотношения.

Защо бизнесът се криe?

Според Тихомир Безлов в отделни индустрии бизнесът е отишъл в сивото, за да оцелее при кризата. Така се свиват разходите, а "пребоядисването" на работните места от бели в сиви "изпарява" част от оборотите. При акцизите на алкохол, горива и така наречената "нощна" индустрия обаче държавата успя да изстиска повече. От свързването на бензиностанциите в реално време с НАП например хазната прибра 50 милиона лева, посочва експертът.

Практиките "заплати в плик" и "работа на черно" продължават да виреят в България, защото така се избягва плащането на данъчно-осигурителни вноски. Колкото и да е парадоксално дори държавата има принос в масовизирането на тази практика. През 2009 и 2010 г. правителството дотолкова се улиса в строежа на магистрали, че забрави да изплаща своите стари задължения към фирмите. Те на свой ред казаха: Няма да плащаме от джоба си онова, което ни дължи държавата.

Полулегалната и нелегалната икономика се наричат с най-различни имена: "сива", "черна", "подземна", "нелегална", "неотчетена". Става дума за различни явления, които обаче са свързани помежду си. Ядрото на сивото се формира в черната, съвсем незаконната икономика. Когато говорим за черна икономика, на първо място имаме предвид търговията с наркотици. Около нея възниква най-опасната зона, защото там се създават устойчиви структури, базирани на насилие.

Легалната, но недекларирана икономика пък е най-голямата част от скрития бизнес. Тук влизат както дейности, близки до черната икономика, като контрабандата на алкохол и цигари, така и такива, които в по-голямата си част са на светло - заплати в плик и работа на черно.

Оставете малките на мира!

Според експертите на ЦИД, държавата трябва да противодейства по различен начин на различните прояви на нелегален и полулегален бизнес. Засега обаче тази диференцирана съпротива никаква я няма. Авторите на доклада стигат до следните цифри: около 6-7 хиляди фирми правят големия бизнес в България. Те имат печалба и реално плащат данъците в страната. Всички останали 260 хиляди фирми са различни форми на самонаетост от типа “мама, татко и аз”. Но държавата изисква и от тях да спазват всички регулации, които важат за големите фирми.

Ако вземат насериозно това изискване, повечето малки фирмички веднага ще фалират. И тук е големият проблем. Държавата показва мускули най-често спрямо малките фирми. А ще постъпи много по-мъдро, ако извърши само 100 проверки, всяка от които обаче да върне в бюджета 14-15 милиона лева – вместо сегашните хиляди проверки с по 100 лева глоба, обобщава Руслан Стефанов. Всъщност такава е и практиката в много страни от ЕС – микро-предприятията се облагат с минимални данъци, плащат нещо като патентна такса и никой не ги тормози с регулации и други дребни изисквания. Така все повече от актьорите в сенчестия бизнес решават да излязат на светло, от което приходите в хазната растат.

Източник: Дойче веле