Откакто Дън Сяопин отвори вратите на Китай към света преди десетилетия, САЩ си изгради важни, а на моменти и политически спорни, бизнес отношения с Китай.

Американските компании се втурнаха към Китай, за да се възползват от по-ниски оперативни разходи там. Днес Wal-Mart има над 350 магазина в Китай, докато Yum! Brands отвори 656 заведения за бързо хранене само през 2011 г. Продуктите на Apple пък се правят основно на ръка в Китай.

Бумът на китайската икономика през последните три десетилетия, за който голям принос имат и чуждите инвестиции създаде голяма нова класа китайски милионери и милиардери, които в момента сериозно обмислят емиграция, пише Джереми Пейдж от Wall Street Journal.

Проучване на Китайската централна банка от ноември показа, че около 60% от китайците, чието състояние възлиза на най-малко 1.6 млн. долара или са обмисляли да емигрират, или работят активно по въпроса.

Те търсят неща, които не могат да си купят в Китай – по-чист въздух, по-безопасна храна, по-добро образование за децата си. Някои пък се притесняват от корупцията сред държавните служители и за сигурността на активите си.

Една от водещите дестинации за решилите да емигрират китайци е САЩ. Съгласно щатската имиграционна програма за инвеститори, предприемачите могат да кандидатстват за щатска виза EB5. Максимален брой от 10 000 такива визи за всяка страна се отпускат на хора, които инвестират най-малко 1 млн. долара и създават 10 работни места в САЩ, или които влагат 500 000 долара в недоразвити райони или райони с висока безработица. През миналата година САЩ е получила 2 969 молби за издаването на EB5 виза от Китай. Броят нараства значително в сравнение с получените 787 молби преди две години и 270 преди четири години.

Разбира се, има голяма разлика между това да обмисляш емиграция и реално да емигрираш и броят на емигриралите в САЩ вероятно е статистически малък в сравнение с милионерите в Китай, които са над 1 милион.