Заедно с кризата в Ирландия се връща и една тъжна традиция, белязала живота на острова векове наред - емиграцията. Най-вече младите хора напускат страната, за да търсят работа и по-добро бъдеще в чужбина.

Дори в Кънтри Кери, където Ирландия все още изглежда като Ирландия, белезите на времето вече се виждат: Строителни развалини, празни останки от раздутия строителен бум, който бе основната причина за срива на ирландската икономика. В южната част на острова отдавна вече не се строи. Лоши времена за хора като семейство Кармоди. От 30 години Гобне и мъжът й Винсент имат фирма за щукатури. Само че кризата не ги е отминала:

Бягство от безизходицата в родината

"От 12 служители останаха само двама. По-рано нещата вървяха отлично. Имахме поръчки в цялата страна, даже в Лондон и в Америка. Можеше да ни сполети и по-лошо, но все пак сега всеки ден чакаме за поръчки и се надяваме, че ще можем да задържим поне двамата си сътрудници."

Патрик, синът, пръв изгубил работата си във фирмата на родителите. Двамата Кармоди поставят лоялността към дългогодишните си сътрудници над семейството. Още в началото на започващата криза Патрик напуска фирмата и заминава за Австралия, там бързо намира работа. С родителите си се свързва чрез интернет:

"Живея близо до плажа и времето винаги е хубаво, тук човек може да отгледа децата си. Но сърцето ме тегли към родината, липсват ми приятелите, липсва ми семейството ми", казва Патрик.

Той не е единичен случай. Процентът на безработица е близо 14%. Резултатът: безпрецедентна емиграционна вълна. За пръв път от 15 години насам все повече ирландци обръщат гръб на страната си и търсят работа другаде. Това са главно младите хора, добре образованите, мобилните. Някои заминават завинаги.

Зад граница е по-добре...

"Не знаем дали тези хора ще се върнат. Ирландската икономика няма да се съвземе през следващите няколко години, прогнозите са лоши, бюджетните проблеми няма да бъдат решени тъй скоро. Затова е сигурно, че тези хора ще останат в чужбина, додето печелят там добри пари" - казва експертката Катрин Каванах.

И Гобне Кармоди знае, че едва ли ще види скоро сина си: "Не вярвам, че ще се върне скоро. Може би, ако положението малко се подобри, но не и през следващите пет години. А и защо да се връща - тук няма работа."

Сигурно засега е само едно: когато един ден емигрантите започнат да се връщат, поне няма да има жилищна криза.

Източник: Дойче Веле