Пенсионните фондове инвестират там, където има възможности, разбира се, претегляйки до голяма степен с наличните рискове, коментира Мирослав Маринов, член на управителния съвет, ПОК Доверие, по време на третия панел на „Шумът на парите“.

Повече от половината от управляваните от фондовете средства са инвестирани в България в различни пазарни инструменти, което е в противовес с непрекъснатите нападки над този род институции, че не инвестират на БФБ.

Тоест, ако трябва да се направи диверсификация, то най-вероятно би се наложило мнението, че по-скоро пенсионните фондове не бива да инвестират у нас. Българският пазар е един развиващ се пазар с малък ръст на икономиката и слаба ликвидност.

Пенсионните фондове продължават да са най-големите инвеститори на родната борса. В Румъния, например, с три пъти повече население и три пъти по-голям пазар, пенсионните фондове са с размер на активите като тези у нас.

Очакванията, че пенсионните фондове ще изкупят акциите у нас, са по-скоро нереалистични.

Относно двойното листване и въпроса дали това би повишило интереса на пенсионните фондове към тези компании – индиректно това може да се случи. Особено, ако при оценката на акция се включва ликвиден дисконт. Ако този дисконт се намали и оценката се повиши, то по този начин може да се повиши и интереса на един фонд към дадена позиция.

Като пример мога да посоча търговията на акциите на EVNв България и във Виена. Причината акциите на компанията да не се купуват у нас при цена от 2 500 лева (през съответните коефициенти), която бе същата цена като във Виена, бе именно спецификата на пазара.

Инвеститорите залагат дисконт, свързан със страната, с ликвидността. Така една и съща компания се търгува по различен начин на различните пазари.

По въпроса, свързан с пазара на първично предлагане, не е ясно как ще се възстанови той. Всъщност, този пазар се разви доста бързо при пика на борсата и бе достигнал нереални нива. Презаписване от 1 400 пъти звучи нереално за нашата страна.

Наистина този пазар се развива изключително трудно у нас. Донякъде проблем се оказа и това, че собствениците на компании с интерес срещат съпротивата на самия пазар и на инвеститорите.

Ако пазарът прави някакви сравнения на финансови коефициенти, е нормално новите компании, които искат да станат публични да влизат в рамките на пазарните съотношения.

Компанията не може да излезе извън пределите на пазара, на който се оценява. Този тип собственици трябва да гледат по-обективно на собствеността на компанията, която са създали. Те често проявяват съзнанието на родителска грижа към тази компания. Те са жертвали много за да постигнат това, което имат и това за тях е много ценно. Това е тип емоция, обаче, която не е нормално и финансовите инвеститорите нямат.

Ниските нива на вторичния пазар до голяма степен убиват първичния. В Централна и Западна Европа нещата изглеждат доста по-приятно.

Това, което мога да кажа, в посока на приватизацията вече няколко пъти се опитахме да кажем, допълни Маринов. Всъщност, при очакваната приватизация на БФБ се продава ефективно инфраструктурата. Ако например, на мястото на Женския пазар направим мол за зеленчуци едва ли оборотът ще започне да расте веднага. Незабавната приватизация на борсата също едва ли веднага ще увеличи оборота.

Събитието през 2012 г. се реализира благодарение на ВИП спонсорите Уникредит Булбанк, ПОК Доверие и MetLife и основните спонсори Евро Финанс, Армеец, Амрита, Chivas, Chevrolet.

Медийни партньори на мероприятието са сп. Мениджър, Dariknews.bg, Bulgaria ON AIR, imot.bg, Jobtiger.bg, в. Стандарт, novini.bg и insurance.bg.