Услугата ол-инклузив да се предлага само в 4 и 5-звездни хотели и в тези тризвездни хотели, които имат капацитет да изхранват поне 60% от легловата си база. С тази умопомрачителна идея излезе Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) през седмицата, тъй като попаднала на „фрапантни“ случаи на несъответствие между размера на легловата база и броя места за хранене, коментира Института за пазарна икономика (ИПИ).

Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов изглежда за пръв път поне привидно се смути от поредното гениално предложение на подопечните си и в официално съобщение заяви, че не може да се ограничават хотелите с по-малко звезди да предлагат услугата, ако отговарят на хигиенните изисквания...и разполагат с места за хранене наполовина колкото са леглата им. И той бил съгласен, че 30% обезпеченост не била достатъчна, докато приемливото според него съотношението места за хранене към легла е 50:100.

Тук нормалният човек (да не говорим за собственик на хотел или туроператор) би трябвало да изпадне най-малкото в недоумение. Откога всички посетители в даден хотел ползват или трябва да ползват ол-инклузив? Откога всички посетители се хранят или трябва да се хранят в хотела, в който са отседнали? Откога някой държавен чиновник, пък бил той и министър, гледайки в тавана или с наплюнчен пръст срещу вятъра, определя „правилните” съотношения между легла и места за хранене?

Министър Найденов не крие гордостта си от своето отроче – БАБХ. Според шефа на агенцията Йордан Войнов пък тя била направила „квантов скок“ по отношение на безопасността на храните.

Как се прави „квантов скок“?

Друго предложение на БАБХ от изминалата седмица е да се забрани тотално разносната търговия по морето (със сладолед, царевица и други подобни храни). За да добиете ясна представа как представителите на БАБХ решават проблемите, привеждаме разговор в предаването на Дарик радио „Кой говори“ от сряда, 6 юни (цялото предаване можете да чуете тук):

Д-р Тасева (зам.-изп. дир. на БАБХ): „Считаме, че има огромен риск за потребителите ... от продавачи на плажа, продаващи царевица, сладолед...“

Водеща: „Чакайте сега, огромен риск за консуматора. Някой през годините натровил ли се е, има ли такива случаи?“

На което д-р Тасева отговаря, че липсата на хранителни отравянияпрез годините не означава, че произхода на храните се знае.

Т.е. вместо да се помисли как един дребен бизнес може да продължи да работи, като изпълнява определени условия, се въвежда пълна забрана за извършването му.

Само още един малък детайл от интервюто. От разговора се разбира, че след като се въведе забраната, няма да бъдат глобявани търговците на потенциално опасна царевица, а концесионерът на плажа. Аргументът на д-р Тасева е, че търговците, продаващи по плажа, са облечени в лятно облекло и не носят лични карти...

Като всяка държавна агенция, БАБХ също трябва от време на време да оправдава съществуването си. Когато това става за сметка на местния бизнес, това вече е проблем, пред който никой не бива да си затваря очите. В интернет не липсватпримери на предприемачи, които се оплакват от тормоз от страна на инспекторите по безопасност на храните, а понякога и от откровен рекет. Привеждаме няколко от коментарите от долните статии:

„Не са последователни, ако дойдат два различни екипа, всеки от тях си има свои изисквания, няма такава пародия. Идват казват нещо, след седмица пак идват и казват, че това не е така.”

„Същото е положението и в Гоцеделчевско […] Аз имам хранителен магазин и всяка година един от тази сволоч ме рекетира да подпиша договор с фирмата на жена му за пръскане срещу мухи иначе ще ме скъса с глоби.“

„Същото е положението в Кюстендил. Имам цех за закуски с разрешително от 2007г. Без да са излизали нови разпоредби след тази година, Агенцията по безопасност на храните пак започна с безумните си изисквания- безконтактна мивка (такава сигурно и в хирургията няма), перално помещение (при положение, че работи 1 баничар) и т. н.”

Примерите са от в-к „Сега“, в-к „Струма“ и Priceminister.

Излиза, че необмислените действия на агенцията все по-често водят до изкуственото създаване на конкурентни предимства за по-големите фирми, необосновано повишаване разходите на бизнеса, отпадане на част от дребните предприемачи от пазара или влизането им в сивата икономика. А дали това е в полза на потребителите, как мислите?

Източник: Институт за пазарна икономика