"Политиката на доходите трябва да бъде там, където държавата плаща. Там, където държавата не плаща, а именно в частния сектор, там държавата не й е мястото да се меси във възнагражденията". Това е мнението на Петър Ганев от Института за пазарна икономика по намеренията минималната работна заплата да бъде увеличена от следващата година.

"Негативният ефект го видяхме. Минималните осигурителни прагове в кризата бяха вдигнати около 30% и това доведе до тоталния натиск на заетостта надолу. Няма как да създадеш нови работни места, ако ти си ограничен и нямаш поръчки, а в същото време държавата ти вдига минималния осигурителен праг и на практика 100-те работници, които имаш, вече ти струват много по-скъпо. Така че нека фокусът в доходната политика е там, където държавата плаща, а там, където частният сектор плаща, той сам да има свободата да се разбира с работниците", казва Ганев.

Пряката връзка между нивото на заплащане и заетостта е, че колкото повече оскъпяваш един труд с подобни задължителни плащания, толкова по-малко такъв труд ще има, категоричен е икономистът и добави, че ако се вдигне минималната работна заплата, ще се стимулира увеличаването на безработицата.

В тази връзка Ганев подчерта, че фокусът трябва да е заетостта, а не административното покачване на заплати в частния сектор.

"Факт е, че има натиск и то чисто монетарен, на база на политиките, които се провеждат в света и в Европа, натиск към това цените да вървят нагоре. Има и съответните обективни неща за конкретни стоки, каквато е ситуацията при храните. Проблеми от гледна точка на инфлацията ще има, но те в краткосрочен план няма да бъдат толкова водещи. На нас в случая проблемът са ни доходите и липсата на достатъчно пари да се покачат. Инфлацията е дългосрочен проблем", коментира икономистът.

Относно идеята за намаляване на ДДС за храните, Ганев изказа мнение: "Това е доста стар дебат, който към момента има своето решение в България, а именно ставка ДДС, която е еднаква за всички. Така е най-справедливо. Не изкривява пазара и всички понасят равна тежест. Дебатът трябва да е какво да е нивото на ДДС по принцип. Ако чувстваме, че то налага доста голяма тежест върху потреблението, то нека просто намалим ДДС за всички.

В крайна сметка обаче, оттам идват най-сериозните приходи в бюджета, т.е. ако искаме по-нисък данък върху потреблението, трябва да мислим и за по-малко разходи, които да дойдат отнякъде или пък орязване въобще на функциите на държавата. Така или иначе намаляването на ДДС за една конкретна стока автоматично ще изкара другите сектори – те ще поискат за книгите, за науката, за каквото и да било, и в следващия момент ще се окаже, че се създава на практика една буря в държавата от сектори, като всеки се опитва да покаже кой е по-важен. Там, където успеят да се преборят, автоматично означава и по-малко приходи в държавата, а в същото време ще означава и насочване потреблението към такъв тип стоки".

Ганев коментира и идеята на зърнопроизводителите държавата да компенсира бедните българи с купони за храна заради поскъпването на храните: "Държавата има своите механизми да компенсира бедните. Тя така или иначе го прави по един или друг начин. Ако те могат да бъдат по-ефективни чрез купони или нещо друго, това е вариант. Но първото нещо, за което трябва да мислим, е има ли пари това да стане. /.../ Не съм убеден, че купоните за храна са най-ефективното решение, но са някакъв вариант, който може да се обсъди", според Ганев.