Къде българинът харчи парите си, е въпрос с неособено голяма трудност, като се има предвид, че доходите от труд на българите са най-ниските в Европа. Според редовния тримесечен доклад на Европейската комисия за заетостта и положението в социалната сфера в държавите-членки на общността, повече от половината българи търпят материални лишения, се припомня в анализ на БНР. А това е три пъти повече от средното в ЕС. Ако гражданите на една държава не могат да си позволят да купят поне 3 от 9 основни стоки и услуги, това е показател, че търпят лишения, се посочва в доклада. Това е валидно за 56 процента от българите. Така че посоката на парите в повечето случаи е ясна – задоволяване на ежедневни нужди.

Според експертите от КНСБ 79 процента от българите нямат възможност да спестяват и не смятат, че това ще се промени в близко бъдеще. Над 90 процента от запитаните в синдикална анкета са на мнение, че правителството трябва спешно да инвестира в разкриването на нови работни места, което ще задвижи икономиката и ще даде възможност да се повишат доходите.

Само 3 процента са отговорили, че покриването на дълга на страната трябва да предшества мерките за раздвижване на икономиката. Според статистиката през първото тримесечие на годината средната месечна заплата е достигнала 731 лв. Най-високо е заплащането на труда в секторите „Финанси и застраховане”, енергетика, далекосъобщения, информация и медийни продукти.

Тази част от българите, които имат по-високи доходи или друга възможност да заделят средства, постъпват по най-разумния начин във времена на криза. Държат парите си на депозит в банките. В края на месец юни спестяванията надхвърлиха рекордната сума от 33 млрд. лв. Финансовото богатство дава сигурност, а и добрите все още лихви на банките насърчават спестовността.

Само през 2011 година според експерти от лихви по депозитите българите са увеличили спестяванията си с 1.200 млрд. лв. Но процесът на намаление на лихвените проценти при депозитите е в ход, което в известен смисъл, макар и бавно, ще промени ситуацията.

В българския народен фолклор има много поговорки, свързани с мистичната сила на парите, които дават сигурност и отдалечават трудностите. Освен разпространената поговорка „Бели пари за черни дни”, опитът на българите през столетията е родил и други максими: „Пари при пари отиват”, „Всеки знае силата на парата, но не всеки й знае цената”, „С парите става и добро, и поразия”…

Българинът влага сериозна сума пари и в покупката на жилище чрез кредит. Но разумът в кризисни времена му подсказва, че при несигурната ситуация на пазара на труда вземането на нови кредити е рисковано – човек не знае кога може да остане без работа. Затова пък изплащането на вече взети кредити трябва да става точно в срока и без забавяне, по възможност, за да не се плащат излишни лихви.

Да имаш собствен дом е част от българската традиция. Възможностите за това се увеличават с плавното падане на лихвите по ипотечните кредити и някои промоционални оферти на банките напоследък, които ще продължат до края на лятото. Твърде популярни сред младите хора до 30 години са ипотечните кредити с фиксирана лихва за определен период. Така неособено големите им доходи в началото на кариерата могат да понесат и заем за изплащане на жилище. Според „Кредит център” след известно стъписване в началото на кризата, през юни средната сума на изтеглените ипотечни кредити е почти 33 хиляди евро, това бележи лек ръст спрямо месец май. Тихомир Тошев, изпълнителен директор на „Кредит център”, посочва, че намалението на лихвите по ипотечните кредити заедно с улесняване и ускоряване на процеса по тяхното получаване, ще засили активността на кредитния пазар у нас.

Без колебание обаче българинът тегли кредити и дава пари за две неща – за образованието на децата си и за здравето на семейството. А това е и най-ценната инвестиция.