Бедните страни не могат да се позволят да развиват баскетбол, но могат да компенсират с бокс, вдигане на тежести или стрелба. Такава стратегия е избрала бедна България. Това се казва в анализ на американски икономисти, анализирали факторите, които влияят на олимпийските успехи.

През следващите години ще се променят лидерите по брой медали на Олимпийските игри. Бразилците и африканците ще изместят от пиедестала китайците и европейците.

Китай и САЩ са безапелационни лидери на 30-те летни Олимпийски игри, които се провеждат в Лондон. Двете страни имат за момента по 18 златни медала. Освен тях в първата десетка се нареждат и няколко европейски държави: Франция, Великобритания, Германия и Италия.

Само след няколко години тази картина може да се промени, смятат американските икономисти Тейлър Кауън от Университета Джордж Мейсън и неговият колега Кевин Гриър от Университета на Оклахома.

Те са определили факторите, които влияят на олимпийските достижения и са достигнали до извода, че както и в световната икономика, лидерството на Олимпиадите зависи от суровините, т.е. от демографията, и финансовите средства, които могат да бъдат похарчени за подготовката на спортистите. За момента съвпадението на тези два фактора обяснява лидерската позиция на Китай.

Население. Ако приемем, че способностите за постигане на спортни достижения е еднакво разпределено в цял свят, тогава можем да предположим, че колкото е по-голямо населението на една страна, толкова по-големи са нейните шансове за спортни успехи.

Доход на глава от населението. Ако парите са малко и страната се състои предимно от селско население, то тя едва ли има добра инфраструктура, за да развива спорта, вероятно там спортът не се подкрепя от държавата и частния бизнес.

Европа, Япония и Китай ще отстъпят лидерството. Въз основа на тези два фактора икономистите са направили своята прогноза относно бъдещото разпределение на олимпийските медали, пише БГНЕС.

Разпределението на медалите ще бъде все по-разнообразно и по-разнообразно. Делът на десетте лидери, на които още през 1988 г. се падаха 81% от медалите, ще намалява успоредно със забавянето на растежа на населението и икономиките на развитите страни. На техния фон бързорастящите развиващи се страни с добра демография ще имат все повече шансове за победа.

Япония ще губи позиции заради застаряването и намаляването на населението. Италия също ще последва примера на Япония: ще си кажат своята дума демографските проблеми и европейската дългова криза, заради която намаляват олимпийските бюджети.

Следващите Олимпийски игри 2016 ще се проведат в Рио де Жанейро. Бразилия рязко ще увеличи бюджета за подготовка на спортистите. Затова на тези и следващи игри тя ще има добри резултати.

Все по-големи успехи ще имат африканските страни. Там постепенно расте средната класа, а заедно с нея и шансовете, че бъдещата спортна звезда навреме ще бъде забелязана и ще започне да тренира. Още повече, че в тези страни населението все още нараства, а това означава, че броят на потенциалните спортисти се увеличава.

Китай ще загуби лидерското си място. След 15 години средностатистическият китаец ще бъде по-възрастен от средностатистическия американец. За всичко е виновна политиката "едно дете".

През 2009 г. едва 167 млн. души, или една от осма от населението, беше над 60 години, а през 2050 г. тази група ще наброява 480 млн. души. Страната ще застарее по-бързо, отколкото наистина да забогатее.

Икономистите не са правили отделна прогноза за Русия, но е ясно, че руските спортисти ще печелят все по-малко медали. Демографията ще си каже думата.

Стратегия на успеха

Но даже ако страните нямат голямо население, не трябва да се отчайват: има начини как да победят.

Олимпиадата – главен приоритет. Страната може да насочи всички ресурси за развитието на спортистите и тяхната подготовка за Олимпиадата.

Именно за сметка на тази стратегия държавата домакин на игрите обикновено печели значително повече медали, отколкото може да се предположи, изхождайки от нейното население и доходи. Тези страни изразходват непропорционално голям дял от своя доход за спортния бюджет.

Добрият пример – Великобритания, която в течение на дълги години нямаше значителни успехи на Олимпийски игри. За това пък на игрите в Пекин колоездачът Крис Хой спечели три златни медала наведнъж.

Едва ли можем да се учудваме на това, защото за подготовката на състезателите бяха отпуснати 7.8 млрд. долара. Парите дойдоха от доходите от лотариите. В Пекин Великобритания спечели 48 медала, а в Лондон вече са 15. Сега тя е пета в класирането.

Сходна политика водеше и бившия СССР – инвестициите бяха концентрирани около едно или друго спортно събитие. В момента тя се провежда и от Китай.

Сравнителни предимства. Страните, които имат обширна брегова ивица, обикновено имат по-големи успехи в плуване, сърфинг и други водни спортове. Страните, разположени високо над морското равнище, подготвят по-добри бегачи на дълги дистанции.

Например, в плажния волейбол седем от осем медала са печелени от САЩ и Бразилия. Тяхната хегемония е била нарушена само веднъж от Австралия.

На Олимпиадата през 2008 г. Ямайка учуди всички, печелейки 11 медала, и Кения с 14 отличия. Двете държави са възползваха от конкурентните си предимства – всичките медали са спечелени в бягането.

Вниманието трябва да се концентрира върху спортовете, които носят повече медали. Броят на медалите в различните олимпийски дисциплини също е различен.

В бокса всяка категория може да донесе пълен комплект медали, а в таекуондото са четири медала във всяка категория. Обикновено подобна щедрост засяга индивидуалните, а не групови спортове.

За бедна държава не е изгодно да развива баскетбол, но затова е изгодно да развива бокс, вдигане на тежести или стрелба. Към тази стратегия се придържа бедна България.

Стратегически внос. Страната може да внася тези спортисти, които са й необходими. Не е задължително те да са родени в страната – достатъчно е да бъдат нейни граждани.