ЕС затяга контрола върху компенсациите, които отпуска на България за спрените реактори на АЕЦ „Козлодуй”.

Брюксел ще въведе предварителни условия за отпускането на тези средства, ще ограничи възможностите за харченето им и ще наложи по-строг контрол върху използването им.

Това е предложение на Съвета на ЕС, което се обсъжда в Комисията за промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент.

ЕС предлага в бъдеще България да не може да използва компенсациите за подобряване на енергийната ефективност и екология, за модернизиране на енергийните мощности и за нова инфраструктура, съобщи пресслужбата на българския евродепутат Ивайло Калфин.

Досега около 43% от средствата отиваха за смекчаване на последиците от предсрочното закриване на четирите по-малки блока в „Козлодуй”, но според Брюксел това бави демонтажа на реакторите.

Целта на новата програма е извеждането от експлоатация да стане необратимо. Ето защо от 2014 г. пари ще се дават единствено за демонтаж на турбинните отделения на блокове I-IV, за разглобяване на големи реакторни компоненти и оборудване и за обработка на ядрените отпадъци, както и за контрол, одит и изпълнение на програмата.

За да продължи да получава пари и занапред, до 1 януари 2014 г. България трябва да представи план с календар и сметка за разходите за изваждането от експлоатация, да подготви програма откъде и как ще набере недостигащите пари за демонтажа (668 млн. евро) и да въведе в националното си законодателство европейските директиви за ядрената безопасност и за управлението на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци, които включват и изискване за изграждане на постоянно ядрено хранилище.

Ако изпълни тези условия, България може да разчита до 2020 г. на общо 208.5 млн. евро, което е с близо 50% под заявените от София нужди от 450 млн. евро.

Европейският съвет и Европейският парламент планират да засилят контрола върху изпълнението на програмата за АЕЦ „Козлодуй”, тъй като смятат, че досегашният контрол е бил недостатъчен.

Брюксел препоръчва в началото на всяка година Европейската комисия да определя работата, която трябва да се свърши, а в края – да оценява изпълнението, съобщи БНР.

Отделно за 2015 г. е планирано изготвяне на междинен доклад, от който ще зависи дали финансирането ще продължи и как ще се преразпредели то между атомните централи в България, Литва и Словакия, чиито реактори също бяха спрени предсрочно.

През 2020 г. Европейската комисия ще направи цялостна оценка на изпълнението на програмата.

Брюксел предвижда още ОЛАФ – агенцията за борба с измамите на ЕС, да може да разследва харченето на парите, за да следи за корупция и злоупотреба със средства, а Европейската комисия и Европейската сметна палата да могат да правят одити по документи и проверки на място на всички изпълнители и подизпълнители, получили средства от ЕС. При нарушения ще се налагат санкции.

ЕС смята да раздели Литва от България и Словакия, обявявайки, че двете страни са се ангажирали с краен срок за получаването на компенсации в договорите си за членство, докато Вилнюс не е подписал такъв.

София и Братислава не са поискали и средства за компенсиране на социалните последици от затварянето на мощности. Словакия пък няма да получава пари за обработка на ядрените отпадъци, за разлика от България и Литва.

Според плановете на София демонтажът на турбинните отделения трябва да завърши до 2020 г., разглобяването на големите компоненти и оборудването е планирано за 2015-2016 г., строителството на ядрено хранилище за отпадъци трябва да започне след 3 години.

ългария има да получава през 2013 г. още един транш от общо 867.8 млн. евро компенсации от ЕС за затварянето на малките реактори на АЕЦ „Козлодуй”, договорени до момента.

Разчетите на София сочат, че извеждането им от експлоатация ще струва общо 1.86 млрд. евро. Предложението ще се обсъжда отново през месец октомври.