50 години след създаването на първата и все още единствена обща политика на ЕС – селскостопанската, „юбилярката” преживява своята трета поред реформа.

Тя трябва да отговори на новите световни предизвикателства – очаквания растящ недостиг на храни в света, скока на цените им и драматичните климатични промени.

Новото време изисква от земеделците не само да осигуряват прехраната ни, но и да допринасят за опазването на околната среда. Оттук и силното „позеленяване” на предложената нова Обща селскостопанска политика (ОСП)за периода 2014-2020 г.

Друга важна цел на реформата е постигане на по-справедливо разпределение на субсидиите между старите страни в ЕС и тези от последните две разширявания.

Новодошлите получават два до три пъти по-ниски плащания на единица площ от старите им съседи, към които „манната” на ОСП тече от десетилетия.

Справедливостта е за нас въпрос от първостепенно значение, заяви пред журналисти един от докладчиците по темата в земеделската комисия на Европейския парламент Луис Мануел Капулас Сантос.

Той предлага схема за намаляване на различията, която отива малко по-далеч от предложението на комисията, съобщи БНР.

Вместо ръст с 30% на субсидиите за всички страни, които са под 90% от средното за ЕС равнище на директните плащания, докладчикът предлага тристепенна схема, която да даде повече на тези, които са най-далеч от средното равнище, и по-малко за тези, които вече са малко по-близо до него.

Заедно със страни като Латвия, Литва, Естония и Румъния, България е в групата на най-онеправданите. Най-потърпевша е Латвия с около 100 евро на ха, докато Дания, например, получава пет пъти повече.

За преодоляването на тези драстични разлики новоприсъединилите се страни настояват да достигнат тавана на националния си пакет от директни плащания още в началото на 2014 г., а не както е предвидено през 2016 г.

В договорите за присъединяване на тези страни бе залегнала поетапна схема за достигане на този таван през годините, който също не изравнява напълно директните плащания, но ги сближава повече.

Ако достигнем тавана на националния пакет две години по-рано, това ще е голям напредък, коментира българската евродепутатка Мария Габриел.

Добавяйки, че тогава един български фермер ще може да получава приблизитилно 60% от това, което получават колегите му от „стара” Европа.

"В тази битка България може да разчита на влиятелни съюзници като Франция, Италия и Испания. В момента се намираме в доста неизгодно положение", казва Габриел.

"Ако се сравняваме със страни като Франция, Германия, Холандия и Дания ще видим, че ние получаваме приблизитилно 40% от това, което взимат. Проблемът е в т. нар. исторически подход, който ще бъде премахнат. Бяха взети за база данните за състоянието на земеделието през 2000-2002 г. и от тогава не са актуализирани. Никой не е в състояние да ме убеди, че земеделието в България през 2012 г. е същото както през 2001 г.", казва още Габриел.

През 2001 г. България току-що излизаше от тежък икономически срив, несравнимо по-дълбок от днешната световна криза. Земеделието ни беше в разруха и точно данните от този период служат все още за база на директните ни плащания.

Неслучайно България е днес страната в ЕС с най-бърз ръст на обработваемите площи, въпреки че все още имаме и пустеещи земи. От 2003 г. до 2010 г. обработваемите земи у нас са се увеличили с 25%.

Справедливостта изисква да кажем тук, че именно европейските директни субсидии, макар и ниски, доведоха до това оживление в земеделието.

Затова и България е сред страните, които настояват за по-голям бюджет на т. нар. първи стълб – директните плащания, отколкото за втория стълб – Програмата за развитие на селските региони.

Тук обаче малко неочаквана съпротива можем да срещнем от страна на Полша, която явно вече е направила достатъчно натрупвания от директни плащания и има интерес от по-силна Програма за развитие на селските райони.

България, от своя страна, има резерви към предложението за по-справедливо разпределение на директните плащания между едрите и по-дребните фермери. Ние предлагаме удвояване на предложения от ЕК таван от 150 до 300 хил. евро годишно на отделно стопанство. Къде е проблемът?

"За нас е важно и каква част от територията на страната ще попадне под този тип ограничения на субсидиите", обяснява Мария Габриел.

"Оказва се, че в България ще става дума за доста голяма площ, равна на близо 30% от територията ни. Докато в случаи като Германия таванът на тези плащания ще засегне стопанства, които не надхвърлят 5-7% от територията на държавата. Би било добре таванът на плащанията на стопанство да не засяга площи по-големи от 10-15% от територията на една страна", казва Габриел.

Проблемът идва от наследена особеност на българското земеделие, съставено от предимно дребни стопанства, с изключение на Дунавската равнина, където пък има неголям брой, но твърде големи за мащабите на Европа ферми.

Ако при тях бъде въведен таван на директните плащания, ще бъде възстановена справедливостта спрямо по-малките стопани, но България ще загуби субсидии за една голяма част от обработваемата си земя. Сложно за решаване уравнение.

Страни като Германия и Полша настояват полагащите се средства над този таван да бъдат прехвърлени към програмата за развитие на селските райони. България е сред страните, които предпочитат тези пари да си остават за директни плащания и да бъдат насочени към подпомагане на младите фермери.