Неблагоприятната икономическа среда вследствие на световната финансово-икономическа криза намали силно броя на заетите у нас. Фирмите свиха или съкратиха производства, малки и средни фирми преустановиха дейност.

В рамките на ЕС България се нарежда на осмо място по ръст на безработицата, сочат данните на Евростат. Най-силен е той в строителния бранш, който в годините преди икономическата криза отбеляза бурен растеж.

Безработицата в страната през август нарасна до 12.5%, докато в годините преди кризата нивото й бе около 6%. Допълнително ситуацията се усложнява и от демографската ситуация в страната.

Прогнозите на Европейската комисия са, че в следващите няколко години ще се наблюдават подобни ниски нива на заетост и не може да се очаква бърз спад на безработицата, посочва БНР.

Само за последните три години работните места са намалели с около 400 хиляди, казват работодателите. В проектобюджета за следващата година е заложено намаляване на безработните с 2%.

Логично, това означава разкриване на нови работни места. Но бизнесът прави това твърде предпазливо. Една четвърт от бизнеса има намерение да съкращава работници и служители. И ако има повишение на заплатите, то в много случаи ще е за сметка на свиване на щата, подчертават работодателите.

Повечето работодатели смятат, че ще запазят съществуващите работни места. Не са много тези, които имат намерение да наемат служители.

Например транспортните фирми, както и фирми от сектори като финанси, застраховане са с най-високи очаквания за нови назначения, показва последното тримесечно изследване на компанията за човешки ресурси Manpower.

С увеличаването на минималната работна заплата от следващата година, съпроводено и от други фактори, трудът в България ще стане по-скъп. В кризисните времена част от работодателите ще оптимизират състава на фирмите, както правят ограничения и в належащи инвестиции.

Според статистиката, поради изцедените от кризата финансови възможности на голяма част от работодателите, те са свили с малко над 2% вложенията в основен капитал през второто тримесечие на годината, в сравнение с предходната година.

До минимум са намaлени и инвестициите във важна за производителността на труда сфера – квалификацията на работниците и служителите. А икономистите от МВФ предупреждават, че ще е нужно поне десетилетие за възстановяване на икономиката от последиците на кризата.

„Има достатъчно пари по различните програми за заетост, работодателите трябва да се възползват от тях и да наемат работници, вместо да съкращават”, заяви пред медии социалният министър Тотю Младенов, посочвайки, че в момента държавата е един от най-големите работодатели.

Според синдикатите, за да имаме по-сигурни и по-качествени работни места, естествено, и по-достойни доходи, е необходима по-голяма устойчивост на бизнессредата у нас.

Това изисква намаляване на административните пречки за развитие на бизнеса, радикални мерки за ограничаване на сивата икономика, свързана с измами, нелегален внос, дъмпинг на цените, укриване на ДДС и осигуровки, неизплащане на работни заплати.

Много важен фактор за развитието на икономиката, според синдикалистите от КНСБ, е и ограничаването на монополното поведение при цените на енергоносителите, както и предвидимост, достъпност и прозрачност на цените на енергийните ресурси.