Бюджетът за 2013 година беше публикуван за обществено обсъждане само преди броени дни. В него е заложено увеличение на държавните разходи с 1.8 млрд. лв. В ексклузивно интервю за "Стандарт" вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков разяснява основните цели на проекта.

- Г-н Дянков, какви са приоритетите пред Бюджет 2013?

- Бюджет 2013 може да бъде наречен бюджет за увеличаване на доходите. Няколко основни пера значително се увеличават. Най-голямото е за пенсионерите, където около 600 млн. лв. допълнително се дават от държавния бюджет така, че да могат всички пенсии да се вдигнат средно с 9.3%. Мнозинството пенсии - тези, които са преди 2009 г., ще нараснат с 9.8%. Процентите са такива, тъй като нивото им надвишава малко акумулираната инфлация в периода 2009-2013 г. Предлагаме също повишение на минималната работна заплата, а към нея има и няколко свързани социални плащания.

Там отиват допълнително около 100 млн. лв., така че за Министерството на труда всъщност има близо 800 млн. лв. допълнително. По този начин компенсираме напълно инфлацията в пенсиите, събрана от юли 2009 г. досега. Опозицията, разбира се, изважда други цифри - за тях е удобно да изваждат данни от началото на 2009 г., поради което се появяват някакви разлики, но ние броим оттогава, когато сме дошли на власт. Акумулираната инфлация за периода юли 2009 г. - април 2013 г. е около 8.9%. Но има няколко други пера, които стават известни с разговорите за бюджета, проведени вчера (сряда бел. ред.) на Министерски съвет.

Там имахме неформална дискусия с всички министри, за да бъдат подготвени в екип, а не един по един, както правехме преди. Така че следващата сряда, когато бюджетът влезе на Министерски съвет, всички да знаят не само собствените си разчети, но и тези на останалите министерства.

Има няколко сектора, където ще има чувствително увеличаване на заплащането. Сред тях е образованието, където влизат допълнително малко над 120 млн. лв. Около 2/3 от тях - към 80 млн., отиват за училища и за детски градини за увеличаване на единния стандарт. Оттам директно чрез делегираните бюджети се увеличава заплащането на учители, възпитатели и др. Там сумата сме я дали на 100%, според изчисленията на самото образователно министерство и КНСБ, който бяха най-активни още през лятото. Освен това залагаме 10% увеличение на заплатите в културната сфера. Тук не става дума за делегирани бюджети. Директно даваме средства към бюджета на Министерството на културата и към общините, за да има увеличение с 10% в заплатите на служителите на всички музеи, читалища, библиотеки, културни институти. Общият фонд "Работна заплата" е около 50 млн. лв., но с допълнителните средства ще има 10% увеличение.

- Какво се случва със заплатите на другата част от държавната администрация?

- От 1 юли влезе новият Закон за държавния служител и от 1 август по него се осъвремениха заплатите в цялата държавна администрация без специалните министерства - МВР, Министерството на външните работи и отчасти без Министерството на отбраната. Казвам отчасти, защото Аню Ангелов много правилно реши неговата основна администрация, като счетоводители и други експерти, да мине по Закона за държавния служител. Така че при тях имаше осъвременяване. Увеличението на заплатите във всички министерства беше средно с около 17%. Законът за държавния служител позволява на базата на годишни оценки, които през октомври трябва да са завършили, заплатите да се увеличат спрямо съответните успехи на служителя. Ако има максималната оценка "1", някъде заплатата може да бъде повишена с около 15%, оценка "2", която е "много добър" - до 10%, оценка "добър" позволява до 5% и т. н.

- Бюджет 2013 залага допълнителни разходи от 1.8 млрд. лв.. Как се разпределят те?

- Дефицитът, който залагаме, е абсолютно същият като в бюджета за 2012 година. Бюджетите са почти огледални, но увеличаваме приходите и разходите за 2013-а с около 1.8 млрд. лв.. 800 млн. лв. отиват при Тотю Младенов в социалното осигуряване, 500 млн. лв. отиват при Лили Павлова (МРРБ), като това е главно кофинансиране по големи европейски програми - магистралите "Марица" и "Струма", довършването на "Тракия", и вече има специфични проекти в Русе и Шумен. Допълнителни 120 млн. лв. отиват в образованието при Сергей Игнатов, около 30 млн. лв. отиват при Вежди Рашидов, като около 7 млн. лв. са за заплати. Дотук станаха общо около 1.5 млрд. лв.. В здравеопазването, говоря нетно, отиват още около 70 млн. лв. Те отиват в здравната каса просто защото НАП събира по-добре здравните вноски вследствие на направените от нас промени. Тази година се увеличиха с около 45 млн. лв. до този момент, планираме 70 млн. лв. допълнително да влязат в здравната каса от здравни вноски през следващата година. Има още известно увеличение на средствата, предвидени за екология - около 80 млн. лв., които са главно за съфинансиране на европейски проекти, основно за пречиствателни станции. Дотук станаха около 1.7 млрд. лв.. Останалите около 100 млн. лв. са пръснати - администрацията на президента получава малко повече, някои други администрации също, свързани главно с техническа помощ по проекти.

- Защо догодина Министерството на вътрешните работи ще разполага с увеличен бюджет, докато бюджетът на здравното министерство намалява със 100 млн. лв.?

- Увеличение на парите за МВР и отбраната на този етап няма. Това е методологическа промяна, необходима, защото социалните осигуровки за ранно пенсиониране в двете силови министерства, които досега не влизаха официално в бюджета им, не се виждаха там. Реално те са извънреден разход за бюджета. Така че от следващата година тези разходи ще влизат в бюджета на МВР и Министерството на отбраната, макар че те директно отиват към Националния осигурителен институт за плащане на осигуровки. Правим това, за да има повече прозрачност и когато бъде задаван въпросът: "Колко плаща бюджетът за полиция или за армия", да се виждат и допълнителните социални осигуровки и да е сравнимо с другите министерства. През последните 20 г. изглежда, че армията и полицията ни струва по-малко, отколкото реално струват, като разликата е именно това ранно пенсиониране. По-рано през тази седмица МВФ беше в България на проверка и един от основните коментари беше за дългосрочното устояване на фискалната дисциплина и нуждата от реформи за минимизиране на ранното пенсиониране. С други думи, нито МВР, нито отбраната на този етап няма да получават допълнителни средства.

Просто статистически, вместо тази дупка в НОИ, която се получава от ранното пенсиониране, да бъде плащана от Министерството на финансите сега минава през техните бюджети за по-голяма прозрачност. В задравеопазването също няма намаляване, тъй като до тази година те плащаха 100 млн. лв. /всъщност през годините тази сума намаляваше - беше 240 млн. лв. през 2010 г, 150 млн. за 2011 и 100 млн. лв. тази година/. През следващата година ще е нула. Става дума за плащания по някои видове здравни услуги директно от министерството, а не чрез здравната каса. Правилният подход е да се плаща директно чрез здравната каса, защото е само за здравно осигурени граждани. Методологически така е по-добре, защото отчетите на здравната каса са месечни, минават през надзор. Така че 100 млн. лв. се местят от бюджета на здравното министерство към здравната каса. Плюс тези 70 млн. лв. повече здравни осигуровки, които очакваме през следващата година. Бюджет 2013 предвижда да има 170 млн. лв. повече в здравната каса.

- Откъде се надявате да дойдат приходите, които ще пълнят бюджета?

- Главният плюс ще е от ДДС. От този 1.8 млрд. лв., които са залегнали като допълнителни приходи, 1.1 млрд. са от допълнителен ДДС. Сравняваме приходите от ДДС за тази и миналата година, бюджетът ни е с около 1.2 млрд. лв. по-голям от миналата, а през 2011 г. приходите бяха по-големи спрямо 2010 година с 1.1 млрд. лв. Всъщност от 2010 г. имаме непрекъснат растеж на приходите от ДДС - около 1 млрд. лв. на година.

Това идва главно от по-засилен внос, което се вижда през 2012 година и предполагам, че ще продължи. Сега годишно ръстът във вноса възлиза на 20%, докато при износа, където връщаш ДДС, има спад. Съвсем естествено е общата сума, постъпваща в бюджета от ДДС, да се увеличава. Другото, което ни помага много, е въведената от Националната агенция за приходите единна връзка с касовите апарати на търговските дружества.

От 1 ноември ще се свържат и автоматите за кафе. Като го направихме това в началото на март, внезапно данъчната основа от април досега се увеличи с около 4.8 млрд. лв.. Това означава, че дотогава не са си плащали ДДС, а като си свързаха касовите апарати, веднага се вдигна данъчната основа с близо 5 млрд. лв.. Като сметнем 20% ДДС на тази сума става ясно, че това прибавя около 1 млрд. лв. допълнителни приходи към бюджета. Наблюдавахме внимателно дали това ще е временно, докато те се ориентират как да заобикалят връзката на касовите апарати с НАП.

Досега нивото се задържа, което означава, че системата на НАП работи добре. Очакваме и увеличаване на приходите от концесионни такси. Там променихме закона така, че повече от приходите да отиват в общините. Но като цяло концесионната дейност се събра само в едно министерство, а преди беше в 4. И като резултат през тази година се утроиха постъпленията от концесии. Миналата година бяха около 60 млн. лв., докато тази вървят към 200 млн. лв.. За следващата година разчитаме на 100-150 млн. С около 300 млн. лв. смятаме, че ще се увеличат приходите от акцизи. Донякъде това е свързано с факта, че цената на петрола продължава да остава на сравнително високо ниво, така че смятайки тази година колко сме получили допълнително от акцизи, просто пренасяме и за следващата.

- Как ще коментирате опасенията на бизнеса, че повишаването на минималната заплата ще увеличи безработицата вследствие на това, че работодателите няма да издържат?

- Mинималната заплата у нас е най-ниската в ЕС. С това увеличаване ще надминем румънската. Когато дойдох като министър, не бях привърженик на увеличаване на минималната заплата точно поради фактите, който изтъква бизнесът - че това ще има негативен ефект върху безработицата. Но първо, нашата минимална заплата е много по-ниска спрямо други държави, дори като съотношение към средната работна заплата. Второ, през годините имаме много примери на нелоялно поведение на част от бизнеса. Плащат много по-високи възнаграждения, но осигуряват служителите на минималната работна заплата и по този начин ощетяват бюджета. Сега смятам, че по-висока минимална заплата не е проблем за огромната част от бизнеса, но осветлява истинските доходи. Връзка между минималната заплата и безработицата няма.

Има един добър въпрос и може да му се търси отговор в рамките на Тристранния съвет. Принципно смятам, че минимална работна заплата в размер от 310 лв. е правилна на този фон на развитие на българската икономика. Въпросът е дали може юридически да има разделение или диференциация по райони. За 310 лв. минимална работна заплата в София, Пловдив или в Бургас не работи почти никой.

Докато в Северозападния район - Монатана, Враца, Видин - имаме данни, че значителна част от хората в частния сектор работят на минимални заплати. Там излиза въпросът дали увеличението на минималната заплата ще предизвика проблем за бизнеса в региона. Аз смятам на Тристранния съвет, който е следващата седмица, да питам социалните партньори дали може да се мисли за диференциран подход по райони.

Може да се направи формула: в районите с по-ниска безработица от средната за страната минималната работна заплата да бъде еди-каква си, а за райони с по-висока безработица - минималната заплата да бъде по-ниска. Правили сме сметки в кои сектори това може да влияе на безработицата и спокойно казвам, че при заплата 310 лв. в нито един от секторите това не би трябвало да е проблем.

- МВФ прогнозира ръст на икономиката от 1.5%, а в бюджета е заложен 1.9%. Какво ви кара да мислите, че ще надскочим прогнозата на МВФ?

- Първо, от МВФ винаги са по-консервативни, като това не важи само за България. В рамките на годината те подновяват прогнозите си 3 или 4 пъти, като тенденцията е да си увеличават прогнозите. За това свидетелства и увеличението на прогнозата за икономиката на България от 0.8% на 1% за тази година. Нашата прогноза е по-висока. Ние от 12 г. използваме макромодела на Световната банка. Той дава по-оптимистични прогнози, отколкото тези на МВФ, като това не важи само за България. МВФ увеличи прогнозата си за растеж на икономиката на България и за следващата година. Бяха казали първо ръст от 1.2%, а сега го завишиха на 1.5%. Прогнозите вървят във възходящ тренд. Нашият модел дава 1.9% и аз това слагам в бюджета, но както вече се знае, всяка година заявявам в самия бюджет от гледна точка на изпълнение на приходите, по-ниско число, отколкото е реално зададеното. Например през 2010 г. бяхме задали нулев растеж, а беше малко по-висок.

През 2011 г, бяхме задали 1% растеж, а беше 0.7%. През 2012 г. сме задали 1% растеж. Така че, ако МВФ е прав, приходите би трябвало да излязат на 100%, но засега вървим по-добре за 2012 г. Така че за 2013 г. пак сме задали по-консервативен бюджет - 1.2%. Правим го по този начин, защото това е компютърен модел. И аз като собствена политика съм въвел, каквото показва моделът, дори и да не съм съгласен, го слагам в бюджета. Аз винаги смятам по-консервативно - тази година бюджетът е смятан на 1.2%.

- Заложената инфлация от 3.4% ще предизвика ли допълнително затруднение за българите?

- Ние се съобразяваме с "Евростат" и докладваме не средната инфлация, а тази, регистрирана в края на годината. Средната инфлация винаги е по-ниска от инфлацията в последния месец. Примерно за тази година средната инфлация ще бъде под 2%, а зададената в бюджета е 2.8%. Обикновено в България през първите месеци особено март до юли и август има дефлация или много ниска инфлация. Инфлацията обикновено се качва през зимата, защото България плаща за гориво доста пари. Средната инфлация за следващата година, впрочем тук съвпадаме с МВФ, ще бъде 2.5%. Малко по-висока от тази година, където реално ще е под 2% или 1.9%. Ние много се влияем от външния пазар на горивата, защото сме вносител. Почти цялата заложена инфлация за следващата година е на базата на цените на горивата, съвсем малко зависи от цени на храни. За разлика от тази година, когато цените на някои от основните храни също изиграха роля заради суша в Австралия и САЩ. Това го казват международните агенции. Не се очаква осезаемо увеличаване на цените на храните. Разбира се, възможен е и вариант Близкият изток внезапно да се успокои и цените на горивата да не скачат според прогнозите.

- Как ще върви Фискалният резерв през следващата година?

- В момента е малко над 7 млрд. лв., ние го следим ден за ден. Той си има и цикъл в самия месец. Когато се плащат социални плащания - резервът намалява за ден-два и после се увеличава. В момента е малко над 7 млрд. лв. и така ще продължи до средата на януари през следващата година, когато трябва да платим около 1.9 млрд. лв. по първия заем на НДСВ. Това ще стане на 13 януари. Тогава внезапно Фискланият резерв ще падне до 5.2 млрд. лв. и горе-долу така ще се запази през годината.

Януари, февруари, март винаги пада Фискалният резерв, независимо от настоящето задължение, което трябва да платим наведнъж. През февруари намалението ще бъде най-фрапиращо заради изплащането наведнъж на цялата сума по този заем, но това пък ще помогне през годината да плащаме по-ниски лихви. Заемът по времето на НДСВ е взет на лихва 7.5%, а новият еврозаем е за лихва около 4.2%. Така че, от една страна, Фискланият резерв ще падне наведнъж, но от друга страна, в бъдеще ще си спестяваме голяма част от лихвата. След януари и февруари ще падне до около 4.5 млрд. лв. - най-ниската граница. Март, април, май, юни са добри месеци, тъй като тогава влизат данъците и Фискалният резерв ще скочи до около 6 млрд. лв. до края на юли 2013 г.

- Възможно ли е да станем свидетели на въвеждането на налог върху пасивните доходи от лихви по депозити на гражданите?

- Говори се доста по тази идея и тя има някакъв смисъл за разлика от другата, която беше подхвърлена в парламента - за облагане с данък на високите пенсии. Това нито е обсъждано с нас, нито има смисъл да се обсъжда в момента. Облагането с плосък данък от 10% на лихвите върху депозитите на физически лица има смисъл, защото това е единственият пробив в плоския данък. Идеята на плоския данък е, че се облагат всички видове доходи - и на физически лица, и на юридически лица, с един и същ процент, така че те да нямат интерес да местят от едно място в друго доходите си, за да заобикалят данъчната система. Аз, честно казано, до преди месец, когато излезе тази тема в парламента, дори не знаех, че не се плаща този данък.

И понеже имам малки сметки, останали в САЩ - си го плащах, защото там този данък се плаща. Така че в последните си две-три декларации единственият приход извън заплатата ми тук е от лихва по депозит. Така че в САЩ се плаща и във всички страни в ЕС се плаща данък върху лихвите, без България и Румъния. От гледна точка на данъчна справедливост има смисъл това да се направи, защото сега се облагодетелства капитала спрямо труда. По-заможни хора се облагодетелстват спрямо хора, нямащи възможност за съхраняване на пари по банкови сметки. По-богатите са облагодетелствани, защото те имат повече пари в банковите сметки. Въвеждането на налогът не е заложен в Бюджет 2013, но е възможно на някакъв етап в парламента да излезе тази тема.

- Имате ли информация за интерес към обявената за приватизация Българска фондова борса?

- Има доста инвеститори, които се интересуват през последните 1-2 години. Върви процедура за избор на консултант по приватизацията на БФБ. Очаквам, че или този декември или януари Борсата да има нов собственик. Начинът по които сме разписали критериите, предполага БФБ да отиде в ръцете на една от 20-те най-големи борси в света и една от 5-те най-големи в Европа. Мисля, че до пролетта това вече ще е станало, което ще е добър тласък за развитие на капиталовия ни пазар, който иначе върви доста вяло.