Със сигурност едно нещо трябва да е научено през близо трите години, в които еврото е в криза. Докато пазарите се вълнуват по един въпрос, реалният проблем обикновено назрява някъде другаде.

В момента вниманието на всички е заето с Испания и Гърция. Инвеститорите искат да знаят кога Гърция ще бъде спасена още веднъж и дали Испания най-накрая ще се обърне за помощ към партньорите си в еврозоната. Следващата буря обаче ще бъде в Италия, смята Матю Лин от Маркетуоч, съобщава БТА.

Защо?

Тъй като партията "Народ на свободата" на бившия премиер Силвио Берлускони заема все по-твърда анти-евро позиция. Ако за изборите догодина тя влезе в предизборна кампания срещу единната валута, то това би могло да предизвика срив на финансовите пазари.

Италия има третия по големина пазар на държавни облигации в света. Ще е необходим само намек, че страната излиза от еврото, за да настане паника на пазара - и това ще нанесе огромни загуби в цялата финансова система.

Много е трудно да определим еврото като щастлива валута. То бе замислено от група политици, силно загрижени за изграждането на Съединени европейски щати, които да конкурират щатите от другата страната на Атлантика, и не много загрижени за икономическата страна на новата валута. То бе въведено през десетилетие, което, с упадъка на долара и възхода на Китай, така или иначе щеше да бъде бурен период за световната валутна система.

И по-малко от 10 години след възникването си то трябваше да се бори с най-голямата финансова криза на века. Всяко поотделно би било голямо предизвикателство, а необходимостта да се справя с всичките три едновременно кара еврото да изглежда особено обречено на нещастия.

Поне в едно отношение обаче животът му бе хубав. В нито една от 17-те страни членки нямаше авторитетна партия с кампания за неговия разпад. Вярно, че имаше анти-евро партии. Във Финландия националистите от "Истински финландци" пропагандираха срещу валутата. Във Франция крайнодесният Национален фронт пък защитаваше връщането на франка. В Ирландия "Шин фейн" увеличи подкрепата си в социологическите проучвания, противопоставяйки се на програмата за икономии, макар действително да не отхвърляше еврото.

Само че никоя от тях не е партия, за която повечето хора някога биха си помислили да гласуват. Нямаше политици, борещи се за вота на обикновените избиратели, отегчени от еврото. Това обаче започва да се променя и може да се окаже най-значимото нещо, случващо се на еврозоната в този момент. Интересното е, че предизвикателствата идват от милиардерите, може би защото те са извън политиката за масите и тяхното богатство им дава власт по икономически проблеми, каквато другите политици трудно могат да постигнат.

В Австрия канадско-австрийският милиардер от авточасти Франк Щронах започна кампания за изборите догодина. Неговата платформа се основава на връщане на националните валути и той вече получава до 10 % подкрепа в проучванията.

В Италия обаче събитията са по-драматични. Избори трябва да има до април догодина, след като миналата година Берлускони бе свален и заменен служебно от технократа Марио Монти.

Италианците вероятно ще отидат да гласуват ядосани и в променливо настроение. Икономиката ще се свие с 2.5 % през 2012 година на фона на икономиите, наложени от еврото. Италия едва отчита растеж през десетилетието, откакто е членка на еврозоната. Няма много пари в икономика, която е в застой едно десетилетие.

Така че икономиите ще ударят дори по-силно, отколкото в Гърция и Испания, където поне икономиката нарастваше бързо преди всичко да се спука.

Берлускони е политически, както и търговски предприемач. Той може да улови ниша на пазара и да я запълни. Каква е нишата сега? Да позиционира партията си против еврото.

Самият Берлускони може или не да се кандидатира за изборите - още не го е заявил, но ще му бъде трудно да устои на изкушението да си отмъсти на човека, който го замени. Това, което е от значение, обаче, е политиката.

По-рано този месец Берлускони предложи Германия да напусне еврозоната, за да улесни останалите членки да си възвърнат конкурентоспособността. Миналата седмица говорителят по финансовите въпроси на партията Ренато Брунета излезе с аргумента, че е напълно възможно за една страната да изостави еврото, и обвини германските банки за кризата.

Независимо дали самият Берлускони се кандидатира, изглежда, че в кампанията си основната десноцентристка партия ще заложи на анти-евро бюлетина.

Могат ли да спечелят? Още никой не знае - проучванията на общественото мнение са объркани, а и единични партии рядко печелят изборите в Италия. В момента партията на Берлускони има 20 % подкрепа спрямо 28 % за левоцентристката Демократическа партия. Не е задължително обаче център-дясно да върви безпроблемно към победа, за да станат нестабилни пазарите. Нужно ще е само предположението, че Италия може да гласува за партия, която е против еврото, и инвеститорите с пълно право ще побягнат.

В крайна сметка кой иска да се окаже притежател на италиански облигации, които могат да бъдат ликвидирани чрез реденоминация в нова лира.

Предстоят много сътресения. Да почакаме, докато Италия стане новият фокус на еврокризата.