Бойко Борисов е много добър премиер и „въпреки железните мерки за икономии, правителството се ползва с голямо одобрение сред избирателите”. Това твърди финансовият министър Симеон Дянков в интервю за австрийското издание „Курир”.

Наред с твърдението за „големи електорални симпатии”, противоречащо на последните социологически проучвания, които сочат спад в рейтинга на ГЕРБ, Дянков обявява, че не иска да наследи Борисов като министър-председател.

После финансовият шеф анализира ситуацията в Гърция и обявява, че не одобрява по-нататъшната помощ, тъй като Атина не прави достатъчно реформи. От 2008 г. Гърция е в рецесия, доходите на населението са спаднали с около една трета. „Не става така - Европа и МВФ само да дават и да дават, а да няма резултат", заявява Дянков.

Финансовият министър смята, че преди да се стигне до фалит като решение, дълговете на Гърция трябва да се орежат в края на 2012 г. или 2013 г. „Едно второ такова орязване определено е необходимо, тъй като Гърция никога няма да може да плати дълговете си", смята Дянков.

„Ако правителството не предприеме структурни реформи, то не бива повече да бъде финансирано. Това означава излизане от еврозоната. Така гръцката икономика ще успее да се възстанови по-бързо и по-добре", дава рецепта Дянков, цитиран от bTV.

На въпрос ще може ли вече ЕС въобще да овладее дълговата криза Дянков отговаря, че са били допуснати много грешки. "Решаваща беше 2010 г., когато МВФ и ЕС не поставиха никакви ограничителни условия при първия помощен пакет за Гърция. Това задълбочи и удължи кризата", казва Дянков. По думите му управлението на кризата от страна на ЕС е било ужасно.

"През юли 2009 г. присъствах за първи път на среща на финансовите министри, където беше заявено, че ще се видим през октомври. Аз работех в Световната банка и отговарях за управлението на кризата. Министрите от ЕС трябваше да се срещат всяка седмица. По време на криза не може да се излиза в отпуска. ЕС се нуждае от много по-бързи решения. Дълговата спирачка също дойде твърде късно", посочва Дянков.

Той заявява още, че България подкрепя и ще участва в европейския банков съюз, но при някои условия. "Искаме да сме равноправно представени в контролния орган, който е включен към ЕЦБ, както останалите държави-членки. Искаме да имаме своето място и глас в него. Всичко друго би било дискриминиращо. Ако това не се случи, у нас няма да има банков надзор от ЕС", заявява министърът.

Всъщност, сме много благодарни на австрийския финансов министър, че мисли по същия начин и подкрепя нашата позиция, добавя той.

България няма да се присъедини към еврото през 2014 г., категоричен е Дянков, въпреки че изпълнява критериите от Маастрихт.

"Договорът предвижда присъединяване при изпълнение на критериите. Ние изчакваме за еврозоната, въпреки че сме единствената държава, която изпълнява критериите от Маастрихт. В бюджетните ни закони има дългова спирачка, която позволява бюджетен дефицит от 2% и дългова тежест от 40% от БВП (критериите от Маастрихт предвиждат съответно 3% и 60%). Ще изчакаме да видим как ще се развие фискалният съюз. Ние сме против плановете на Франция за хармонизиране на данъците. Нашият плосък данък от 10% стимулира инвестициите. Ще имаме нужда от тази данъчна ставка още поне 10-15 години. Ние държим на нашата данъчна система като условие за фискалния съюз", обяснява министърът пред австрийското издание.

На въпрос достатъчен ли е фискалният пакт с дълговата спирачка за намаляване на бюджетните дефицити Дянков отговаря, че контролът трябва да бъде още по-строг и ефективен.

"Европейската комисия не е в състояние да постигне това. Прегледът на бюджетните планове е само едно бюрократично упражнение за нея", смята министърът. "Ние изпращаме документите на комисията, а нейният отговор не е по същество - все едно, че текстът дори не е бил прочетен. Ние се притесняваме, че Комисията не е способна да изгради и контролира фискалния съюз", посочва той.