Традиционното морско пиратство е било потенциално доходоносно занимание в периода между 18-и 19-и век. То обаче е било доходоносно само за малцината закоравели пирати, които са могли да издържат на скорбута, на дуелите със саби и обстрелването с оръдия от страна на различни военни флотилии.

Някои от тези мъже са били не само достатъчно смели, коварни и безмилостни, за да ръководят екипажи от главорези в открито море, но и прозорливи бизнесмени. Докато повечето пирати умират млади и без пукнат грош, някои от по-успелите морски разбойници успяват да плячкосат достатъчно, за да натрупват впечатляващо лично състояние.

Еито и кои са тримата най-богати пирати в историята, подбрани от Investopedia:

Самюел Белами: 129 млн. долара

"Черният сам" е най-богатият пират на всички времена. Той е имал лично състояние, оценявано на близо 129 млн. в днешни долари. В началото на 18 век Самюел Белами е бил просто изпитващ затруднения моряк, който решил да започне търси съкровищата от потънали кораби.

За съжаление, по-голяма част от тези съкровища вече били прибрани от флоти, които имали по-големи екипажи и по-добро оборудване. През 1716 г. Белами обединява усилия със своя приятел Полгрейв Уилямс и двамата стават пирати. Двамата обаче не се справят много добре в началото и почти решават да се приберат вкъщи с празни ръце.

Вместо това решават да продължат да търсят съкровището. Белами впоследствие става "Черният Сам" и е избран за командир на пиратска флотилия през 1716 г. Той прилага наученото от своя приятел и от опита на двамата, за да командва свой собствен пиратски кораб.

Белами е начело на своя екипаж при нападението на над 50 кораба в Карибите и Атлантическия океан в периода 1716-1717 г. През февруари 1717 г. неговият екипаж превзема британския кораб за транспортиране на роби "Уайда". Те плячкосват над 20 000 британски паунда и цяло състояние в злато и други стоки за търговия.

Белами превръща Уайда в своя флагмански кораб. Той се дави два месеца по-късно, когато корабът му потъва. Черният Сам не е надвит от военноморски флот, а от голяма буря. Белами е само на 28, когато загива, но за това време успява да плячкоса достатъчно кораби, за да стане най-богатият пират в историята. Той постига това за малко повече от година.

Сър Франсис Дрейк - 123.6 млн. долара

Както показва и рицарското му звание, сър Франсис Дрейк е бил високо уважавана публична фигура в Англия. Той е бил морски капитан, навигатор, политик и дори трафикант на хора. За англичаните Дрейк е бил капер, или цивилно лице, упълномощено от дадена държава да напада и ограбва корабите на други държави.

За испанците обаче Дрейк е бил един от най-големите пирати. Дрейк навлиза в пиратството през 1572 г., когато той и неговите хора завземат град Номбре де Диос в Панама. Градът, който тогава е бил под владетелството на Испания, току що е бил получил голяма пратка злато и сребро от Перу. Дрейк прекарва почти една година, тормозейки испанските кораби в региона.

През 1573 г. Дрейк напада керван с мулета и заграбва близо 20 тона злато и сребро. Тъй като той и хората му нямат възможност да транспортират безопасно цялото това съкровище, решават да го заровят. Вероятно така се раждат и всички легенди за "заровеното пиратско съкровище."

За разлика от Белами, Дрейк успява да се оттегли от пиратството с голямо, макар и по-малко от неговото, богатство. Дрейк получава рицарско звание от кралица Елизабет Първа през 1581 г. и е бил втори главнокомандващ на английския флот, който разбива испанската Армада през 1588 г. По-късно Дрейк става кмет на град Плимът и умира от дизентерия през 1596 г. на 55-годишна възраст.

Томас Тю - 111 млн. долара

"Пиратът от Роуд Айлънд" е бил не само един от най-богатите пирати в историята, но и един от най-влиятелните. Томас Тю вероятно е известен най-вече с това, че е един от първите пирати, които плават на така наречената "пиратска обиколка," което е популярен маршрут за пиратски кораби, простиращ се от Северния Атлантик до Мадагаскар.

През декември 1692 г., докато действа като капер в Бермуда, Тю успява да си осигури 70-тонен кораб с осем оръдия и екипаж от 46 души. Хората, които стояли зад него, в това число и управляващите в Бермуда, смятали, че Тю ще използва кораба, за да защитата френските владения в Гамбия, Западна Африка.

Малко след като отплува обаче, Тю уведомява екипажа си, че няма намерение да плава към Гамбия. Вместо това искал да използва кораба за пиратство. Екипажът подкрепя неговото решение и всички стават пирати. В края на 1693 г. Тю успява да превземат огромен кораб от Индия с гарнизон от 300 войници.

Изненадващо, екипажът на индийският кораб се предава лесно и Тю не дава никакви жертви. От този кораб Тю и неговият екипаж плячкосват 45 тона злато и сребро, както и малко състояние под формата на слонова кост, подправки, бижута и коприна. Тю лично задържа 3.5 тона от плячкосаното злато и сребро.

През септември 1695 г. Томас Тю обединява сили с други големи пиратски кораби в преследването на конвой от 25 кораба, принадлежащ на Могулската империя в Червено море. Обединените пиратски сили успяват да превземат най-малко един от тези кораби, но Тю загива в битката.

Смята се, че бил уцелен с изстрел от оръдие. По подобие на Белами, кариерата на Тю като пират е била доходоносна и много кратка. Тю е бил пират в продължение само на три години.