България е поставена на 30-то място сред 40 страни по качество на образователната си система в класация на образователната компания Пиърсън .

На първо място е Финландия, следвана от Южна Корея и Хонконг. Класацията е изготвена въз основа на резултатите от международни изпити и процента на завършилите училище и университет между 2006 и 2010 г.

Сър Майкъл Барбър, главен съветник по образованието в Пиърсън, заяви, че успешните страни предоставят на учителите си висок статут и имат "култура" на образованието. Двете суперсили в образованието Финландия и Южна Корея са следвани от три други качествени азиатски образователни системи - на Хонконг, Япония и Сингапур.

В първата десетка влизат още Великобритания, Холандия, Нова Зеландия, Швейцария и Канада. САЩ са поставени едва на 17-то място, след Германия, която е на 15-то място, но преди Франция, поставена на 25-то място. Непосредствено преди България е Израел, а образователната система в страната ни е оценена като по-добра от тази в съседни държави като Гърция, Румъния и Турция, класирани съответно на 31-о, 32-о и 34-о място, предаде БГНЕС.

Класацията е изготвена въз основа на резултатите от изпити, които се провеждат на всеки три-четири години в области като математика, наука и грамотност. Изследването на образователните системи в отделните страни стига до извода, че разходите са важни, но не толкова, колкото съществуването на култура, която подкрепя учението.

Пиърсън посочва, че разходите лесно могат да се измерят, но по-сложното влияние на отношението на обществото към образованието може да окаже съществено значение. Успехът на азиатските страни в класацията отразява високата ценност, придавана на образованието, и очакванията на родителите. Това може да продължи да бъде фактор, когато семействата мигрират в други страни, се казва в доклада, придружаващ класацията.

В него се подчертават значението на висококачествените учители и необходимостта да се намерят начини за назначаване на най-добрите служители. Класацията показва, че няма ясна връзка между сравнително по-високото заплащане и по-качествената работа на учителите. Но има преки последици за икономиката от качествените и некачествените образователни системи, особено в глобализираната икономика, основаваща се на уменията, отбелязват авторите на изследването.