България е в средата на световна класация, която подрежда страните според степента, в която се нуждаят от пенсионни реформи. Това съобщи Николай Славчев, главен методолог на пенсионноосигурително дружество Алианц България по вдреме на Национална кръгла маса на тема „Пенсионните плащания от капиталовите пенсионни фондове – практически подходи и стъпки за реализация“, с която Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) отбеляза 15-годишнината си.

Гърция, Индия, Китай и Тайланд са сред страните, които имат нужда от най-големи и спешни промени в пенсионноосигурителните си системи, според изследването. На обратния полюс –с най-малка нужда от реформи са страни като Австралия, Швеция, Нова Зеландия, Дания и Холандия.

България се оказва в средата на таблицата, като по-голяма нужда от реформи от нас имат страни като Люксембург, Франция и Япония. Една идея по-добре пък са Австрия, Полша и Хърватия.

Западна Европа осъзна нуждата от реформи на пенсионните си системи и то в посока на моделите, възприети от източноевропейската школа или така наречената Софийска Ад Хок група, в която участват България, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Украйна, Хърватия, Чехия, заяви Славчев.

Заповедническия тон на ЕС от преди години отдавна е смекчен, а колективните фирмени пенсионни схеми, които властват в Западна Европа вече се възприемат като анахронизъм и спънка пред мобилността на труда, за разлика от схемите с дефинирани вноски и индивидуални партиди, като нашата, допълни Славчев.

Тристълбовият модел е непоклатим

Радикална промяна във възприетия през 2000 г. тристълбов пенсионен модел в България не е необходима. Около това се обединиха участниците в кръглата маса.

Системата има проблеми и се нуждае от доразвиване и усъвършенстване, но не бива да се спекулира, като се поставя изцяло под съмнение, заяви Никола Абаджиев, председател на БАДДПО. Оказва се, че в България по-малко оценяваме постиженията на пенсионната ни реформа, отколкото в чужбина, включително и от институции като Международния валутен фонд, допълни, Абаджиев.

Тристълбовият модел не трябва да се поставя под съмнение, съгласи се вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров. Той отбеляза обаче, че някои от очакванията, които са били заложени при реформата от 2000 г. са се променили в лоша посока и са нужни промени, а много от промените, които се правят или се опитват да се правят в последно време са в погрешна посока. Пламен Димитров подкрепи и идеята за по-сериозно стимулиране на допълнителното осигуряване от страна на държавта. Например с увеличаване на процентите, с които може да се намали облагаемата печалба от вноски за допълнителна доброволна пенсия – от сегашните 10 на сто, до 15 и дори 20 на сто.

„Не бива да се противопоставя първия стълб на пенсионната система с останалите два“, заяви и Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика. България трябва да реформира първия стълб – държавното обществено осигуряване и да доразвива втория и третия стълб, както и да стимулира доброволното допълнително пенсионно осигуряване. Само по този начин ще можем да осигурим адекватни пенсии в бъдеще, допълни Младенов.