Понятието "бърнаут" започва да се използва в началото на 70-те години на миналия век и описва синдром на професионалното прегаряне. Първоначално се е считало, че предразположени към подобно състояние са предимно социални професии като учители, медицински сестри, лекари.

Впоследствие обаче групата от хора се разширява и днес се приема, че заплашени от професионално "прегряване" са всички, чиято работа е свързана с комуникация с хора.

Едно от определенията на бърнаута посочва, че това са хора, които имат абсолютно емоционално изтощение. Вид депресия, но породена от работна среда.

Разликата между бърнаут и негативен стрес е, че ако човек, който е в състояние на стрес, в края на работния ден не се чувства особено щастлив, но излезе с приятели, неговото настроение се подобрява. При бърнаута не е така.

Именно защото е депресивно състояние, има нужда от много повече внимание и много по-трудно се лекува. Това са хора с много ниска енергия, които са обезверени. Те гледат негативно на живота, на работата си, на колегите си, на себе си.

Ако една обикновена почивка от седмица или две успее да ни зареди положително, тогава явлението е временно и няма място за тревога, обясни пред ТВ7 психотерапевтът д-р Захарина Савова, автор на книгата "Превенция на стреса и професионалното изчерпване".

За да се развие синдромът "бърнаут", са необходими месеци и дори години, в които се натрупва професионална неудовлетвореност. Проблемът, според специалиста, се крие в това, че хората често не осъзнават кое провокира тази неудовлетвореност. П

ричината в повечето случаи е в разминаването на очакванията, с които постъпваме на нова работа, и реалността на работното място.

За да решат проблема, психотерапевтите първо търсят и анализират онези ситуации и събития, които водят до състоянието на професионално прегаряне.