Добре дошли в работното място на бъдещето – свят, в който всичко се движи по-бързо, часовете са по-дълги, а сигурната работа трудно се намира.

Работата винаги е заемала централно място в нашия живот. В САЩ, например, 40-часовата работна седмица съществува поне от век. Сега обаче технологиите и напрежението за конкуренция в условията на световната икономика заплашва да върне обратно стрелките на часовника и да превърне труда ни отново във всичко за нас, пише Business Insider.

Проучвания показват, че в САЩ например производителността на труда е по-висока от всякога. Икономиката на САЩ е нараснала тройно в сравнение с 1947 г. Въпреки че кариерите на хората им дават усещане за цел и принадлежност, проучвания показват, че те ги тласкат към доста самоунищожително поведение, което поставя въпроса: Убива ли ни нашата работа? Отдавайки са на труд през целия си живот, по-голяма част от която в седнало положение, не се ли излагаме несъзнателно на стрес, за който нашите тела не са пригодени?

Проучвания показват, че като цяло колкото повече работим, толкова по-зле се справят нашите тела. Колко е вярно това обаче? Считайте това за напътствие, за да си отговорите на въпроса: Работата вредна ли е за вашето здраве?

Дългите часове на работа вредни ли са за вас? Вероятно не прякo. Те обаче водят до дейности, които излагат здравето на по-големи рискове.

През 2010 г. американците са работили средно по 1 778 часа. Това е доста по-малко от Южна Корея (2 193 часа), но в САЩ хората все още прекарват повече време на работа в сравнение с тези от другите развитие страни като Япония, Канада, Испания и Великобритания. Какво се случва с тялото на човек, когато прекарва повече време в офиса?

Надеждните проучвания за това, че по-дългата работна седмица сама по себе си е вредна са малко, но учени са открили връзка между повечето работни часове и нездравословното поведение.

По-дългите часове на работа могат да доведат до употребата на повече цигари, по-малко спорт и по-малко прегледи при лекаря според Университета на Илинойс. Обратното положение също е вярно. Ако човек работи по-малко часове, има по-здравословно поведение. С намаляването на работната седмица във Франция от 39 на 35 часа през 1998 г. вероятността работниците да пушат цигари намалява с 4.3%. Вероятността да злоупотребяват с алкохола също намалява. За всеки намален час от работната седмица вероятността участниците в проучването да се занимават със спорт се увеличава с 2.2%.

Дори и ако причинната връзка между дългите работни седмици и лошото здраве не е пряко видима, става ясно, че колкото повече време човек прекарва на работа, с толкова по-малко време разполага за да полага грижи за себе си. Такъв е просто изводът на здравия разум.

Какво да кажем за работата в странни часове от денонощието? Несъмнено е вредна за вас. Въпросът е защо?

Много хора работят вечер или нощни смени. Тези нощни птици са изложени на по-голям риск от заболяване от диабет от тип 2, рак и сърдечни болести. Какво е общото между тези хора? Дали е това, че тези, които работят нощем, са с по-лошо здраве? Или че здравеопазването за нощните работници е някак си по-различно в сравнение с това за техните колеги, които работят през деня?

Всъщност, връзката между лошото здраве и работата тук е ясна. Има връзка и тя е свързана с нашия естествен цикъл на сън. Учени от Харвард са изпробвали тази теория през 2009 г., като целенасочено влияят на циркадния (денонощния) ритъм на участниците в тяхното проучване. След като в осем поредни дни те биват събуждани все по-късно и по-късно през деня, кръвните проби на участниците показват забележителен спад на лептин, един от хормоните в тялото, който контролира апетита. Нивото на свързаните със стреса хормони като кортизол пък нараства значително, както и кръвното налягане на участниците. Индикаторите за диабет като кръвна захар и инсулин също са били на опасни нива.

Ако всичко това се смеси, се получава силен коктейл от аномалии, готови за запалване.

Аз работя в офис. Това трябва да доста безопасно, нали? Зависи. Седите ли?

До известна степен за работещите в офис е по-лесно. Те не се сблъскват с опасностите, с които се сблъскват войниците, пожарникарите или други хора, които работата излага на смъртна опасност. Оказва се обаче, че седящите на бюро се сблъскват с много по-коварна опасност – въртящата се, омекотена бомба със закъснител, върху която поставят задните си части всеки ден.

В свое проучване през миналата година от Mayo Clinic откриха, че бездействието, дължащо се на седенето по време на работа, води до огромни промени в метаболизма. Друго проучване показа, че рискът от смърт при хората на възраст над 45 години, които седят по 11 часа на ден, се увеличава с 40% за четири години. Без значение дали спортуват или не. Дори и ако седите само по осем часа на ден, рискът от смърт при вас е с 15% по-голям в сравнение с някой, който седи наполовината на това време.

В такъв случай не е изненадващо, че в момента има интерес към бюрата за правостоящи. Новината също така несъмнено е добра за хората, които прекарват по-голяма част от времето си на крак.

Безработицата вредна ли е за здравето ви? Не всички, но повечето проучвания са съгласни с това.

Някои проучвания не дават доказателства за влошаване на здравето вследствие на безработица, докато други дори отчитат подобряване под формата на намалена употреба на алкохол и цигари. Безработицата също така е свързана с по-голяма физическа дейност.

Проучвания като тези обаче са изключение, а не правило: според повечето излседвания безработицата от всякакъв вид в крайна сметка има много лош ефект върху вас. Вероятно дори по-лош от това имате работа и да се разболеете заради нея. Анализът на около 20 милиона души показва, че при хората, които остават без работа, рискът от смърт скача с 63%. Колкото по-дълго един човек е без работа, толкова по-голям е рискът да изпадне в депресия. Проучвания в Европа също така свързват безработицата с напълняване и сърдечни болести.

Убива ли ни работата ни? Да, работата може да бъде смъртоносна. Да си безработен обаче е дори още по-лошо.

Не всяка работа е опасна за вашето здраве. Ако се стараете да работите разумно количество часове и ограничавате времето, в което седите, изглеждат като прилични предпазни мерки. Погледнато от добрата страна, поне имаме някакъв контрол над тези неща. Да си безработен обаче рядко е път, по който човек тръгва с желание. По отношение както на броя, така и на тяхната важност, безработицата създава далеч по-големи рискове за здравето.