Глобализацията се засилва в повечето от 60-те водещи световни икономики
Независимо от слабия растеж през 2012 г. и несигурните икономически прогнози за редица пазари за 2013 г., според годишния доклад за глобализацията на Ernst & Young - Поглед извън очевидното: глобализацията и новите възможности за растеж, глобализацията продължава да се засилва в болшинството от 60-те водещи световни икономики.
Докладът се позовава на два източника на оригинално проучване: Индекс на глобализацията на Ernst & Young, който оценява 60-те най-големи световни икономики според тяхната степен на глобализация като относителен дял в техния БВП, и проучване сред 750 висши изпълнителни ръководители на фирми в цял свят, проведено в края на 2012 г., фокусирано върху техните мнения за глобализацията.
Въпреки че повечето от прогнозиращите вярват, че световният БВП през 2013 г. ще бъде от порядъка на 3%-3.5% със скромно увеличение през последващите години, индексът предполага, че глобализацията ще продължи да напредва, основно задвижвана от технологиите и трансграничния обмен на идеи.
Той посочва и подобрените резултати в областта на глобализацията през последните 12 месеца за средните пазари с бърз темп на растеж като Виетнам, Малайзия, Тайланд и Филипините, както и по-малките европейски държави, включително Белгия, Словакия и Унгария.
Джим Търли, председател и главен изпълнителен директор на Ernst & Young, коментира: “Глобализацията продължава да определя нашата стопанска среда с нарастващи нива на трансгранична търговия, интеграция на капитала и труда. Независимо от изключително волатилната икономическа среда, тенденцията за по-голяма интеграция и по-тясно сътрудничество продължава да има превес над заплахата от протекционизъм по отношение на болшинството от световните пазари”.
Въпреки това, от участниците в проучването бяха изразени реални опасения, че продължаващият слаб растеж, в комбинация с нарастващата световна конкуренция, може да породи повече протекционизъм през следващите 12 месеца.
Анкетираните също конкретно изтъкнаха нарастващите предизвикателства пред работата в някои от икономиките на групата BRIC, както и забавящия се растеж на някои от тези пазари. В резултат почти половината от анкетираните в проучването очакват повишаване на протекционизма в държавите от BRIC, както и повишаване в развитите пазари.
За разлика от това, анкетираните виждат спад в протекционизма като вероятно развитие на други, по-малки пазари, с по-ускорен растеж.
Индексът посочва, че бързо разрастващите се пазари извън BRIC се проявяват като горещи точки за глобален бизнес благодарение на това, че биват възприемани като по-глобално интегрирани в съответствие с редица критерии в областта на търговията, инвестициите, културата и технологиите, отколкото държавите от BRIC.
Тези пазари също показват постоянен икономически растеж, доближаващ се до този на водещите държави от BRIC. Турция, Мексико и Индонезия се доближават изключително много до Китай и Индия по отношение на растежа на БВП от 2000 г. до 2015 г.
Перу, Колумбия, Венецуела, Малайзия и Виетнам, както и няколко други държави и региони в Африка, се очертават като най-динамичните за инвестиции региони в света.
Броят на анкетираните изпълнителни ръководители, които разглеждат пазарите с бърз растеж, различни от BRIC, като най-важен източник на нови приходи почти се удвоява от 26% днес до 45% през следващите три години.
И те планират по съответстващ начин, като Южна Африка, Индонезия, Мексико и Турция се споменават като най-конкурентни локации. Изпълнителните ръководители от всички географски региони очакват да увеличат инвестициите си на тези пазари – 82% планират да направят това, а 4 от 10 очакват увеличението да е с повече от 10%.
Търли обяснява: “Водещите компании възприемат мултипазарен подход. Докато държавите от групата BRIC остават критични към тяхната стратегия, изпълнителните ръководители разглеждат отблизо възможностите на нововъзникващите пазари извън BRIC, където виждат подобрение в лекотата, с която се прави бизнес, в инфраструктурата, държавните политики и производителността на труда”.
Те откриват също така, че стандартната стратегия за група пазари – например, стратегия за "нововъзникващите пазари" – вече не върши работа. Вместо това ще им бъдат необходими стратегии с нюанси и стратегии, разработени конкретно за различните пазари, области, региони, отрасли и държави”.
Въпреки че много от бързо разрастващите се икономики извън BRIC си струват сериозен, най-вече дългосрочен залог, докладът подчертава, че те представляват само част от картинката.
За създаването на добре оформен портфейл на инвеститорите им е необходима диверсификация на залозите, за да се включат няколко зрели пазари, които бележат "завръщане" в определени области и сектори.
Анкетираните изпълнителни ръководители потвърждават, че Северна Америка и Западна Европа остават изключително важни за запазване на крайните резултати.
Въпреки че новите инвестиции в тези региони остават редки, високите разходи за енергия, спадът в разходите за труд като диференцираща величина между развитите и развиващите се пазари, както и по-кратките жизнени цикли на продуктите карат глобалните организации да търсят източници, които се намират наблизо.
През следващите три години броят на анкетираните, които очакват изнасянето (аутсорсването) на повече оперативни функции към доставчици към зрелите пазари ще нарасне до 36% спрямо 22% днес, а броят, който планира да намери по-близки източници за по-рано изнесени дейности, ще се повиши повече от двойно - от 14% на 35%.
Докладът също така посочва как иновациите и обмена на технологии и идеи могат да осигурят предимство за развитите пазари пред бързо разрастващите се контрагенти. Разпространението на високоскоростен интернет, социалните, дигиталните и мобилните технологии са значително по-високи на тези пазари, което им дава възможност да запазят висок дял в износа на стоки и услуги.
Джон Фераро, глобален изпълнителен оперативен директор на Ernst & Young, обяснява как един пазар би могъл да извлече конкретни ползи: “САЩ може да се окаже изненадващо атрактивна дестинация за инвестиции през следващото десетилетие със стабилното възстановяване на местното производство, забележителното откриване на нови находища на шистов газ, което ще намали разходите за енергия за американските производители, ще увеличи високотехнологичния растеж и растежа, задвижван от износа, както и ще намали диференциацията по отношение на разходите за труд”.
С възстановяването на търговията със стоки и услуги до нива отпреди финансовата криза и с демонстрирането на стабилно увеличение на капиталовите потоци, технологиите и трансграничният обмен на идеи ще продължат да оформят растежа си и характера на глобализацията.
Със стабилизирането на търговската интеграция се прогнозира промяна в държавите с преобладаващ внос и износ, като пазарите с висок растеж ще се проявяват като по-силните потребителски пазари, а развитите пазари ще си възвърнат силата на производители и износители на стоки и услуги.
Търли заключва: “Естеството на глобализацията продължава да се развива и променя. Технологиите продължават да подпомагат и повишават потоците капитали, идеи и иновации по начини, които все по-трудно могат да бъдат предвидени. Предизвикателството за бизнеса е как да наблюдава, оценява и отговаря толкова бързо и ефективно колкото е възможно на една динамична среда, с която не може да се справи чрез едно "предварително разработено решение”.”