В България има нарастваща необходимост от активни политики за управление на поколенията в компаниите, а демографските процеси вече чувствително променят възрастовата структура на работната сила у нас.

Това са основните изводи в Становището на Икономическият и социален съвет на тема „Мерки за управление на възрастовите различия на работното място в контекста на конкурентоспособността на предприятията в България“.

„Днес на работното място се срещат представители на пет поколения, които имат съществени различия в светоглед, ценности и отношение към труда и технологиите“, се казва в документа.

Съветът предупреждава за зачестяващи прояви на предубеждения и нетолерантност към възрастта, които водят до отчуждение, демотивация, понижена екипна ефективност и текучество.

Акцентира се върху необходимостта институциите, работодателите и социалните партньори да работят целенасочено за изграждане на толерантна и съпричастна работна среда.

Възрастовото разслоение, застаряването на работната сила, задълбочаващата се социална дистанция и различия между поколенията изискват нов подход и адекватни на съвременната реалност решения и политики в управлението на хора.

„Налице е недостатъчна информираност и неадекватно възприятие и разбиране на възрастовото многообразие. Липсата на толерантност, предразсъдъците и погрешните възгледи за способностите на хората в различна възраст са вплетени в общественото съзнание и се отразяват върху взаимоотношенията на работното място“, подчертават от Съвета.

Експертите настояват за незабавни действия за ратифициране на Конвенция №190 на Международната организация по труда, която въвежда ясни дефиниции и механизми за защита от насилие, тормоз и дискриминация.

Документът подчертава, че предпочитането на едно поколение пред друго е дискриминационна практика, която не води до устойчиви резултати. Международният опит доказва, че компаниите, които управляват многообразието постигат по-висока рентабилност, по-добра ангажираност и успешно привличат таланти.

Друга тревожна тенденция в заетостта е, че населението в трудоспособна възраст е намаляло с 19,1% за периода 2011–2021 г.

Темпът на нарастване на медианата възраст на работната сила в България също е от най-високите в ЕС.

За периода 2010 – 2024 г. тя се е увеличила с над 4 пункта – от 41,5 години на 45,7 години. Ако тези темпове на нарастване се запазят, към 2050 г., средната възраст на работната сила в България ще бъде около 50-60 години. Икономически неактивните лица в трудоспособна възраст (15–64 г.), които не учат и не работят, са над 600 000 – огромен неизползван резерв за пазара на труда.