Пари, злато, бижута, скъпоценни камъни и всякакви други ценности, които се пазят като доказателства по съдебни дела от времето на социализма, задръстват Българската народна банка (БНБ).

Затова тя предлага със закон да се даде срок от една година, в който да бъдат намерени документи за собствеността им, а ако това не стане, да бъдат одържавени. Това стана ясно на заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС) вчера.

Главният прокурор Сотир Цацаров съобщи, че има информация за 395 депозита с ценности, които се пазят в централната банка. Това е огромно количество скъпоценности, които просто си стоят в трезора, но Цацаров не уточни тяхната стойност. Всички те са предадени за пазене в БНБ в периода от 1975 г. до 1990 г.

Проблемът е в това, че след като бъде извършено престъпление и като доказателства бъдат иззети пари и ценности, те трябва да се пазят в банка. По закон това трябва да е финансова институция, обслужваща държавния бюджет, или БНБ.

По времето на социализма единствен пазител на всякакви благородни метали и скъпоценности е била централната банка, припомня вестник "Стандарт".

Когато приключи делото, съдът задължително с присъдата трябва да се произнесе за съдбата на доказателствата. Най-общо той трябва да разпореди връщането им на собственика, ако той е пострадал от престъплението, или да ги отнеме в полза на държавата, ако са на бандит.

Ако делото не е стигнало до съд, за съдбата на доказателствата трябва да се произнесе прокурорът.

Без да бъде уведомена за разпореждане на съда или обвинението, БНБ не може да направи нищо със стотиците ценности. Проблемът обаче е, че делата, по които ги пази, са много стари и отдавна са унищожени. Те се пазят най-много 10 години след присъдата.

Съдебната власт би могла да се впусне в мащабно издирване на присъди, които се съхраняват в Държавния архив, но ще е невъзможно да открие прокурорските актове за прекратяване на разследване. Затова ВСС подкрепи предложението на БНБ с промени в НПК да се разпореди одържавяването им след година.