Години наред хората имаха оплаквания, че в ЕС няма мобилност на работната ръка, а сега тя е налице, пише Едуард Хю в EconoMonitor.

Младите хора се местят от икономически слабите държави от периферията към относително по-силните страни в сърцето на ЕС и дори напускат Европа. Това е последица от факта, че проблемите с дефицита в основните държави от ЕС са ограничени, докато по периферията само се влошават, а здравноосигурителните и пенсионните системи стават все по-малко достъпни. В същото време все повече млади хора следват примера на Жерар Депардийо и търсят държави където данъчното бреме не е толкова голямо.

България е класическият пример?

След настъпването на европейската дъгова криза и дебатите за „фискалната пропаст“ все повече хора обръщат внимание на факта, че застаряването на населението вероятно ще забави икономическия растеж и че предишните очаквания нивата на пенсионно и здравно осигуряване може да са били прекалено оптимистични. Последният пример за това са коментарите на Нобеловия лауреат Пол Кругман, че демографските условия влияят на темпа на растеж на икономиката на страната. Той обясни с примери, че проблемите на Япония може би се коренят в това, че страната страда от увеличаващ се “недостиг на японци”.

След като човек осъзнае, че недостигът на население може да е проблем в Япония, започва да да се чуди къде още би могло да има подобен проблем, и се оказва, че има редица такива държави, между които България, пише Хю.

Според данните от преброяването на населението през 2011 г. България е изгубила не по-малко от 582 000 души (над 7%) през последните 10 години. В страна с население от 7.3 милиона души, това е сериозен процент. България също така е изгубила 1.5 милиона души от населението си от 1985 г., което е рекорд по обезлюдяване не само в ЕС, но и по световните стандарти. Страната, която е имала население от близо 9 милиона души през 1985 г., в момента има почти същия брой жители както през 1945 г. след Втората световна война. И разбира се, спадът продължава.

Освен че се свива, населението в България и застарява. През 2001 г. 16.8% от населението е било на възраст над 65 г. Само 10 години по-късно техният дял е нараснал до 18.9%. Това естествено означава, че средната възраст постоянно нараства. Точно това е и част от аргумента на Хю, че повишаването на средната възраст до над 40 г. има важни последствия за спестяването и кредитирането като цяло, които при тези нива те не са адекватно изследвани и определени. По този начин макроикономическите процеси в една страна се променят. Ефектът от тези промени все още не е включен в традиционните модели, които повечето анализатори използват за своите прогнози.

Причините за бързото намаляване и застаряване на населението в България са две - ниската раждаемост и емиграцията. Ситуацията в България е по-краен вариант на това, което се случва в много източноевропейски държави, и особено в Румъния и балтийските държави. Украйна също попада в тази група, но тя е в още по-лошо положение, тъй като дори не е в ЕС.

По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) броят на емигриралите българи нараства от 19 000 през 2009 до 27 700 през 2010 г.

Въз основа на имиграционните данни на основните страни, в които отиват тези българи, реалната емиграция обаче е много по-голяма. Испания, която е най-важната дестинация през последните години, е записала, че 10 400 българи са дошли в страната през 2010 г., или със 7% повече в сравнение с 2009 г. Отливът на българи от Испания също се е увеличил през 2010 г. до 7 600 в сравнение с близо 5 000 в предходната година (+52%). Броят на българите в Испания е нараснал с 14 500 през 2010 г. и с още 13 000 през 2011 г.

За Гърция, която е втората най-посещавана дестинация от български емигранти в последните години, няма последователни данни, но изглежда, че притокът на български емигранти е отбелязал по-малък ръст през 2010 г., отколкото в предходните години.

Част от проблемите на България са във факта, че кредитирането намаля. Другата част от със сигурност е нещото, което Кругман даде като пример за Япония – нарастващия недостиг на японци, в случая българи.

Трудно е да се очаква сериозен ръст в продажбите на дребно в страна, чието население намалява с такива темпове. Крайният резултат е, че икономиката отчиташе стабилен растеж преди световната криза, а впоследствие стагнира. Тази стагнация вече не е просто конюнктурна, а се е превърнала в структурна, тъй като спадът в местното търсене, свързван с протичащия процес на деливъридж и застаряващото население, неутрализират положителния ефект от ръста на износа.

Не всички са убедени в това обаче. МВФ очаква българската икономика да се завърне към темп на растеж между 3 и 4% след 2014 г.