Искаме по 2-3 деца, но раждаме едно, не се женим, продължителността на живота ни с година и половина повече, отколкото преди десетилетие... Това са част от заключенията на Третия национален форум на изследователите по стареенето на населението в България, съобщава в. „Монитор“. Ето какви са основните демографски тенденции в България:

Българинът има нагласата да работи и на 70-80 години

Българинът има нагласата да работи и на 70-80 години, установи проучване на български учени. ,,Много хора в пенсионна възраст имат желанието да продължат да упражняват труда си.” Това съобщи началникът на отдел Демографско развитие в социалното министерство Емилия Войнова . Тя е категорична, че стига да е в добро здраве и да има достатъчно работни места, българинът в трета възраст имат нагласата да работи и на старини.

Поради ранното пенсиониране в момента над 1.3 млн. българи са със запазена работоспособност, но са извън пазара на труда. Това сочат данни от проучване на ,,Института за изследване на човека” към БАН. В момента делът на заетите лица на възраст 65 и повече години са не повече от 9%. Те работят основно в сферата на здравеопазването, образованието и селското стопанство.

Висшистите живеят по-дълго

Висшистите живеят по-дълго от хората с ниско образование. Това обясни Антоанета Христова от Института за изследване на населението и човека. Тя поясни, че висшето предполага добре платена работа и висок жизнен стандарт.

,,Това позволява да се планират повече почивки, което води до по-дълъг живот”, добави тя. Важно условие обаче е работата на високообразованите да не носи стрес. Затова дипломата за висше обещава дълголетие само на българите, които не са силно засегнати от кризата.

С около година и половина се е повишила средната продължителност на живота

Средно с около година и половина се е повишила средната продължителност на живота на българите за последните десет години. В момента нашенци живеят средно до 72 години, като мъжете доживяват 70 г., а жените 77.

Броят на висшистите у нас също расте. Високообразованите ни сънародници се множат средно с около 3000 на година. 60 523 наши са се дипломирали през миналата учебна година спрямо 57 803 за предходната. Дипломиралите се през 2008-а пък са 54 910.

България се нарежда на пето място в света по застаряващо население

,,Демографската криза е изключително сериозен проблем у нас, а България се нарежда на пето място в света по застаряващо население”, отбеляза Антоанета Христова. Българите над 60 години ще достигнат 40% от общото население на страната през 2060-а, според прогнозата на БАН. Учените предвиждат още, че след около половин век числеността на българите ще се стопи с около 2 млрд. до 5.475 млрд. души.

Българските двойки имат желание да имат по 2-3 деца

Българските двойки имат желание да имат по 2-3 деца. Това съобщи Антоанета Христова от Института за изследване на населението и човека. Въпреки това обаче младите хора у нас масово избирали да имат само едно дете. ,,За това влияят редица фактори, като на първо място елипсата на материална сигурност за отглеждането на повече от едно дете”, коментира експертът. Според нея българският родител е грижовен и отговорен.

Раждаемостта расте с бавен темп

От 2005 г. насам раждаемостта в страната расте с бавен темп, като на 1000 души се падат 10 новородени, сочат данни от Института за изследване на населението и човека. Сред основните причини за ниската раждаемост у нас е, че много млади хора, на които предстои да станат родители, напускат страната. Така успоредно с изтичането на мозъци у нас се наблюдава и изтичане на родилки.

Все по-рядко двойките минават под венчилото

Все по-рядко двойките у нас минават под венчилото, което също е спирачка за създаването на многодетно семейство. ,,Когато няма брак, жената трудно се решава да ражда повече от едно дете, защото се чувства несигурна”, коментира Антоанета Христова. Пред олтара у нас застават едва 3.2 двойки на всеки 1000 жители, сочат данни от Евростат. Така наред със Словения страната ни има най-висок брой моми и ергени.