В резултат на развитието през последните 3-4 десетилетия на демографските процеси в страната ни са налице обективни предизвикателства, които могат да окажат определено негативно влияние върху растежа, публичните финанси, заетостта и други социално-икономически параметри в средносрочен и особено в дългосрочен аспект.

Необходимо е демографското развитие да се превърне в приоритетна национална цел с приемането от Народното събрание на дългосрочна стратегия за възпроизводството на населението на България и неговите качествени характеристики. Това е основната позицията на Икономическият и социален съвет (ИСС) в приетата резолюцията по „Демографските предизвикателства пред България, в контекста на Стратегия „Европа 2020", съобщиха от съвета.

ИСС констатира, че населението на страната е едно от най-бързо намаляващите в рамките на Европейския съюз, като за четвърт век (от 1985 до 2011 г.) то е намаляло с 1 597 415 души или със 17.9 %.

Независимо от известно намаление от 12% на трайно емигриралите от страната през периода 2002- 2011 г. спрямо периода 1993-2001 г., емиграцията от България е формирала около 1/3 от отрицателния прираст на населението през последното десетилетие.

Особено внимание заслужава и фактът, че емиграцията е характерна за предимно млади високо образовани хора, което е износ на високо качествен човешки капитал, от които страната има все по-голяма потребност, а същевременно деформира фертилния демографски контингент и потенциал на страната ни.

ИСС с достатъчна загриженост разглежда оценката на ЕК, че в дългосрочен аспект демографското развитие ще изисква допълнителни разходи от около 4.5% от БВП.

В същото време счита, че поради националната специфика на демографските процеси този натиск върху публичните финанси в България ще бъде по-висок. Очертаващите се съотношения „работещи-пенсионери" ще създават последващи напрежения пред публичните финанси на страната, ако в бъдеще не се постигнат значително по-високи темпове на растеж на производителността на труда.

ИСС отбелязва в резолюцията, че застаряването на населението трябва да се разглежда не само от гледна точка на измененията във възрастовата структура на населението и разходите за пенсии, но и във връзка с очакваното нарастване на разходите за здравеопазване и дългосрочни грижи за старите хора.

Обезлюдяването на българските села и обитаването им от предимно възрастни хора най-вероятно ще изисква допълнителни публични средства за осигуряване на тяхната социална сигурност и обезпеченост с необходимите публични услуги.

ИСС счита, че високото равнище на заболеваемост и особено на сърдечносъдовите заболявания в страната е тревожна тенденция, с определено отражение върху нарастването на публичните разходи в здравеопазването.

Съветът обективно отчита, че застаряването на населението е свързано с по-високи разходи за здравеопазване, предвид по-високата заболеваемост сред възрастните хора като този процес води и до нарастване на инвалидността и свързаните с нея публични разходи.

Образователното равнище и професионалната подготовка са въпроси, които имат пряка връзка с икономическия растеж и публичните финанси на страната, поради което Съветът е обезпокоен от данните за съществуващия контингент на млади хора, без начална или много ниска грамотност и професионална подготовка.

За периода 1999-2009 г. над 240 000 деца са напуснали поради нежелание или поради семейни причини образователната система, без да завършат средно образование, като две трети от тях не са завършили дори основно образование.

Така за две десетилетия от началото на 1990 г. над половин милион деца са напуснали училище и днес те са с основно и по-ниско образование. Ранното напускане на училище е загуба на публични средства, които бюджетът е изразходил, без да постигне някакъв по-траен резултат и заслужава особено внимание, защото кореспондира с постигането на националната цел по „Европа 2020".

В тази връзка Съветът потвърждава своята позиция, че България трябва да си постави по-амбициозна цел за ранно отпадналите от училище до 2020 г. спрямо декларираната от 11%.

Съветът обръща сериозно внимание на факта, че през 2009 година в България средно на 100 души с основно и по-ниско образование, броят на попадащите в риск на бедност е около два пъти по-висок от средното равнище за Европейския съюз. За ИСС при равни други условия това означава два пъти по-висок натиск върху публичните финанси на страната спрямо средноевропейските тенденции. Същевременно ИСС в свой отделен анализ е доказал много тясната връзка между липсата на образование, невъзможността за намиране на работа и бедността.

По информацията на Евростат, през 2010 година равнището на заетост на лицата от 20 до 64 години с висше образование в България е 83.3 %, при средно за ЕС - 82.4 %. По този показател сме преди Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Италия, Унгария, Словакия, Румъния и др.

Същевременно равнището на заетост на лицата от 20 до 64 г. с основно и по-ниско образование в България през 2010 г. е 40.9 %, което е по-ниско с 13.4 процентни пункта от средното за ЕС.

Независимо, че в Литва, Унгария и Словакия този показател е по-нисък, ИСС счита, че е налице определен структурен проблем със заетостта на хората с основно и по-ниско образование в България. За ИСС много сериозно внимание заслужава информацията от Наблюдението на работната сила на НСИ за наличието на над 930 хиляди души на възраст от 15 до 64 години с основно и по-ниско образование, които през 2010 година са извън пазара на труда.

ИСС посочва застаряването на работната сила, като едно от основните демографски предизвикателства пред постигането на декларираните от страната цели по заетостта.

В резолюцията ИСС предлага, на базата на достатъчно висок обществено-политически консенсус, да се разработи и приеме дългосрочна стратегия за възпроизводството на населението и неговите качествени характеристики, която да бъде приета с достатъчно високо мнозинство от Народното събрание.