Уличните протести в България срещу цените на електричеството илюстрират проблемите с регулирания подход в момент, когато няколко европейски държави се готвят да се оттеглят от напълно либерализираните пазари, отбелязва агенция Reuters в авторски коментарен материал, цитиран от БТА.

Протестиращите се оплакват от липсата на прозрачност в начина, по който се определят цените на електроенергията в България, оспорвайки логиката на болезнените увеличения на цените на електричеството за домакинствата на фона на поевтиняването на въглищата и стремежа на енергийните компании да изкарват повече пари, се посочва в материала.

През ноември миналата година Европейската комисия отчете, че пазарите на електроенергия и газ в България са на дъното в ЕС от гледна точка на доверие и цялостно удовлетворение, припомня агенцията.

Освен това, изглежда, България отпуска прекалено щедри субсидии за слънчевата енергия - проблем в много европейски страни, раздавали пари с широка ръка. Германия сега например се стреми да предпази потребителите от рязко нарастване на цените, изтъква Reuters.

Преди всичко обаче българските протести са предупреждение срещу регулираните енергийни пазари, на които двустранно договаряните тарифи на енергията от изкопаеми горива изглежда не отговарят на действителните цени, твърди авторът. Три от четирите големи електроцентрали на въглища в страната в момента печелят повече, отколкото същите централи при продажбата на електроенергия на либерализираните пазари за енергия на едро в Скандинавието и Централна Европа, се казва в публикацията.

Великобритания, Германия и други страни от ЕС обмислят да въведат планов механизъм, при който биха определяли бъдещия производствен капацитет чрез търгове или двустранни преговори с дружествата, в частичен разрез с либерализираните пазари. Такова централно планиране цели да преодолее опасенията от недостиг на капацитет и спиране на тока, но крие риска от реална или възприемана като такава свръхкомпенсация на производствените мощности.

Европейската комисия също така изрази опасения за независимостта на българския енергиен регулатор, припомня авторът. Страната няма енергийна борса - България е една от шест такива държави в ЕС към 2011 година - и е сред страните с най-нисък внос на електричество в ЕС, на равнище едва 3.1 процента от потреблението през 2010 година, въпреки че граничи с пет държави.

При поредния кръг ценови споразумения през юли миналата година за три от четирите основни електроцентрали на въглища в България бяха одобрени над 84 лева на мегаватчас. Това е повече в сравнение с това, което в момента печелят електроцентралите на пазарите на едро в доста по-богати европейски страни, се отбелязва в материала.

Трите основни водноелектрически централи в България получиха много повече - 100 лева на мегаватчас. България все още има най-ниските цени на енергия на дребно в Европа като отражение на ниските мрежови разходи, данъци и такси, подчертава авторът.

Тарифите се договарят между регулатора и отделната електроцентрала при преговори, в които неизбежно има информационна асиметрия между оператора от частния сектор и държавните бюрократи. Това би могло да бъде предупреждение за страните, предприемащи подобни преговори.

Също като повечето европейски държави и България се намесва, за да субсидира възобновяемата енергия. Предвид че страната е вече близо до задължителната цел за възобновяемата енергия през 2020 година, явно не е необходимо да предлага големи субсидии, коментира авторът. Въпреки всичко според най-новия кръг на ценообразуване, проведен през юли, потребителите в крайна сметка плащат тарифа за слънчева енергия от 40 стотинки за киловатчас за по-малки покривни инсталации. Това е повече, отколкото в Германия, където тарифата е 18 евроцента. Няма смисъл България да подкрепя слънчевата енергия повече от Германия, когато разполага с една трета повече слънце при около 1400 киловатчаса на квадратен метър годишно, заключава публикацията.