Колко българи има в Германия и защо Берлин не ни иска?
Броят на имигрантите от Румъния и България в Германия се е повишил, съобщава „Райнише пост”. Според статистика на германското вътрешно министерство през миналата година само до октомври повече от 153 000 румънци и българи са дошли в Германия.
Забелязва се динамично повишаване на броя на имигранти от двете балкански държави.
Увеличеният приток се обяснява главно с факта, че икономическите условия за сезонните работници, особено в Испания и Италия, са се влошили значително. В миналото именно към тези две страни са се ориентирали 80% от имигрантите от Румъния и България.
По-точно 153 313 българи и румънци са имигрирали в Германия от януари до октомври 2012 г., показва статистика на министерството на вътрешните работи на Германия. Така броят им само за девет месеца е надхвърлил общия брой за цялата предходна година - през 2011 г. в Германия са пристигнали около 146 000 румънци и българи.
От януари до края на октомври 2012 г. 102 000 души са пристигнали в Германия от Румъния, а от България - около 51 400.
Всекидневникът "Соле вентикуатро оре", който е официално издание на Конфедерацията на едрите италиански работодатели (Конфиндустрия), коментира днес под заглавие "Шенген - защо Берлин не харесва румънците и българите" позицията на Германия по разширяването на Шенгенското пространство, съобщава БТА.
"В крайна сметка министрите (на вътрешните работи и правосъдието) на ЕС отстъпиха пред категоричната опозиция на северните страни, а и не само на тях. Така бе отложено поне за няколко месеца решението. Знаменосци на разпространената лоша нагласа бяха Германия, Финландия и Холандия", пише изданието.
"Факт е, че сега румънци и българи могат да влизат в Германия и да упражняват свободни професии или да създават малки предприятия. В момента в страната живеят 200 000 румънци и 120 000 българи. Безработицата сред тях не е по-висока от средната за Германия, която е щастлив остров на труда. Истинският проблем са ромите и всички неквалифицирани работници. Въпросът е кой ще плаща субсидиите за училищно образование и здравеопазване. Местните автономни управи се чувстват изоставени и засилват нагласата срещу премахването на бариерите," добавя "Соле вентикуатро оре".