Ву Ренбао взема смътната концепция "капитализъм с китайски характеристики" и я използва, за да превърне една селскостопанска общност в най-богатото село в Китай.

Г-н Ву, който в понеделник почина от рак на белите дробове на 84 годишна възраст, отговаря на пазарните промени в Китай в началото на 80-те години с находчива политическа стратегия, за да подсили икономиката на Хуаши, село в източната китайска провинция Джиангсу, което оглавява в ролята си на секретар на Комунистическата партия. И докато Ву се кълне във вярност към комунизма пред шефовете си в партията, превръща фермерите, отглеждащи ориз и прасета, в милионери.

Селото, което се намира на около 130 км. източно от Шанхай, е пример за един работещ модел за китайските лидери, които не са сигурни как точно да приемат пазарната икономика, без да изоставят Комунистическата партия. Подходът на Ву наподобява този на бившия китайски лидер Дън Сяопин, който дава началото на икономическия бум в Китай след края на ерата на Мао, с неясни концепции като популярната "капитализъм с китайски характеристики."

И двамата са прагматични хора, които са били критикувани по времето на Мао, и никой от тях няма носталгия по тази ера. "Отглеждах говеда и хранех прасета през деня, а през нощта се грижех за сина на моя хазяин, който беше инвалид. Цялата тази тежка работа ми носеше по 20 кг ориз на година", казва Ву пред китайско списание преди две години.

Ву пренасочва икономиката на Хуаши от фермерство към производство и търговия с предприятия за производство на стомана, след това на алкохол, банкиране и туризъм. За политическо прикритие той взаимства от Мао и обявява активи и доходите за колективна собственост на селяните.

Днес приблизително 1 600-те първоначални жители на Хуаши берат плодовете на близо трите десетилетия икономически ръст. През миналата година БВП на селото е бил 58 млрд. юана (9.6 млрд. долара).

"Социализмът означава 98 от 100 души да са щастливи," заявява Ву пред китайски медии през 2006 г. "Не можеш да направиш много за останалите двама."

Хуаши има специален статут в страна, която се стреми към богатството. Повечето домакинства в селото имат висок доход и разполагат с кола. През 2011 г. за 50-тата си годишнина, селото си подари златна статуя от бивол, която според местните медии тежи 1 тон. Статуята е изложена на 60-ият етаж на петзвезден хотел в селото.

Ву е бил известен и с умението си да налага непопулярни бизнес решения като щедрост. Вместо да жертва икономическия растеж, като позволява на работниците да ползват отпуски, той решава през 90-те години да събере света в Хуаши под формата на копия на известни световни сгради и паметници като Белия дом, Триумфалната арка и Великата китайска стена.

Въпреки че остава активен по партийните въпроси, Ву се оттегля като партиен секретар на селото през 2003 г., предавайки поста на един от синовете си. Акциите, представляващи активите на селото, известни като Jiangsu Huaxicun Co., поскъпнаха с 0.3% на борсата в Шенжен вчера.

Щедростта на комуналния капитализъм в Хуаши си има и граници. Колективът, който може да предявява собственост към активите на Хуаши, е малка част от 35-те хиляди души, които живеят там в момента. Тази малка част от жителите имат официален документ за самоличност, издаде от оригиналното село. Едно от правилата на Ву за запазване на богатствата на Хуаши – всеки, който напусне селото, губи всякакви права върху парите.